ЕДИН ЧАС С БОГА-част пета

Подчинение на най-динамичната
Божия заповед

Както забелязахме преди, Господната молитва започва и завършва с хваление.
Хвалението е най-динамичната заповед на Словото. Защо казвам това? Защото истинското хваление и поклонение обновява Божиите хора - възстановява ги до онова духовно състояние, което Бог желае, дава им динамиката, свръхестествената енергия и сила, така необходима за постигане на победа, пълнота и хармония. Затова трябва да се научим как да освобождаваме сърцата си в хваление, благодарение и възвеличаване на Божиите съвършени и мощни дела, и да Му благодарим за всички Негови добрини.
Библията заявява, че неправедните отказват да прославят Бог (Римляни 1:21, Откровение 16:9), но Божиите хора винаги са били и ще бъдат хора на хвалението. Не е чудно, че Словото на Бог открива много начини, по които можем да изразим нашата любов, признателност и поклонение към Господа. Ако изследваме Писанията, ще открием, че трябва да хвалим Бог с нашите уста, чрез действията на нашите тела и чрез свирене на музика и пеене.
Три еврейски думи от Стария Завет демонстрират как вярващите трябва да използват устните си в хваление на Бог.
Халалозначава „да бъда силно развълнуван, да хваля, да величая, да празнувам”. Този вид хваление се извършва със силен глас. Барак е „да благославям, да обявявам Бог като източник на сила за успех и изобилие; да бъда тих”. Това хваление може да бъде безмълвно, докато другата еврейска дума за хваление - шабак, означава „да прославям с висок глас, да извикам”. Когато настроим сърцата си да се покланяме на Бог, Святият Дух ще ни научи как и кога да използваме устата си в жертва на хвала към Бог.
Изследвайки думите за хваление в Стария Завет, откриваме, че нашите тела са също свързани с хвалението. Тодах означава „да издигам ръце в благодарение”. Ядах е „да се поклоня с вдигнати ръце - да простра ръце, доставяйки радост на Бог”.
Време е Божиите хора да разберат, че издигането на ръце в поклонение не е нова харизматична мания, а библейски принцип. Например псалмистът заповядва: „Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа” (Псалм 134:2). Псалм 107 приканва настойчиво четири пъти: „Да славословят (ядах) Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада!”
Така, когато се покланяш на Господа, подчинявай се на водителството на Неговия Свят Дух. Не се страхувай да ставаш, да коленичиш, да се покланяш, да издигаш ръце към Господа. Всяка една от тези форми на хваление е напълно библейска, когато се извършва прилично, благопристойно и в ред.
В хвалението трябва да използваме не само нашата уста и нашето тяло, но и музиката. Замар означава „да дърпам струните на инструмент, да хваля с песен”, а техилах е думата за пеене в Духа или пеене на халал, или псалми. Можем да се покланяме на Бог чрез пеене, свирене на песни на хваление.
Не трябва да се страхуваме да се предаваме на водителството на Святия Дух и да Му позволяваме да ни учи как да употребяваме устата си, действията на тялото си и музиката, за да се покланяме на Господа.
След като сме принесли молбите си към Бог, нашия Отец, трябва да се върнем към хвалението. Думите „царството е Твое, и силата, и славата до вековете” за повечето хора са празни. Много вярващи не осъзнават, че Бог с любов ни кани да станем участници в Неговото царство, Неговата сила и Неговата слава.

ЦАРСТВОТО

„Царството е на Господа”, заявява псалмистът. И Исус каза: „Царството е Твое” (Псалм 22:28; Мат. 6:13). Но Той каза още: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32).
Апостол Павел учи също, че ние сме участници в Божието царство: „Като благодарите на Отца… Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син” (Колосяни 1:12-13). Апостолът писа до Тимотей: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси, и въведе в Небесното Си Царство; Комуто да бъде слава до вечни векове. Амин” (ІІ Тимотей 4:18).
Затова, когато се молиш със „защото Царството е Твое”, хвали Бога, твоя Отец, Който те е освободил от силата на тъмнината и те е преселил в Неговото царство на любов и светлина. Направи декларация на вяра: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме запази до Своето Небесно царство.” Отдай на Бога слава, защото Той те е поканил да бъдеш участник в Неговото царство.

СИЛАТА

Цар Давид писа: „В Твоята ръка е могъществото и силата” (І Летописи 29:12) и възкликна: „Издигни се, Господи, в силата Си; ние ще възпяваме и прославяме Твоето могъщество” (Псалм 21:13). Бог направи земята чрез силата Си (Еремия 10:12) и ще управлява чрез силата Си завинаги (Псалм 66:7).
Все пак Бог, нашият Отец, ни направи участници в Неговата сила. Той дава сила и мощ на людете Си (Псалм 68:35) и още сила да придобием богатство (Второзаконие 8:17-18). Той дава сила на слабия (Исая 40:29) и ни пази чрез силата Си (І Петрово 1:5). Бог, нашият Отец, Който възкреси Исус, ще възкреси и нас чрез Своята мощна сила (І Коринтяни 6:14).
Исус заяви: „Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19). Непосредствено преди Своето възнесение Господ инструктира учениците Си: „Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми, а вие стойте в града, докато се облечете със сила отгоре” (Лука 24:49). В Деяния 1:8 отново четем думите на Исус, обещаващ силата на Святия Дух: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух; и ще Ми бъдете свидетели в Ерусалим, в Юдея и Самария, и до краищата на земята.”
Апостол Павел ни наставлява да заякваме в Господа и в силата на Неговото могъщество (Ефесяни 6:10). А в І Коринтяни 4:20 обяснява: „Божието царство не се състои в думи, а в сила.”
Отдай слава на Бога, твоя Баща, защото Той те е поканил да бъдеш участник в Неговата сила и я е дал на твое разположение.

СЛАВАТА

„Кой е този цар на славата?” - пита псалмистът. „Господ, могъщият и силният, Господ, силният в бой” (Псалм 24:8). „Слава и великолепие са пред Него” (І Летописи 16:27). Сам Бог заявява: „Аз Съм Господ; това е Моето име и не ще дам славата Си на друг, нито хвалата Си на изваяните идоли” (Исая 42:8).
Каква е Божията слава? Тя е изявеното съвършенство на Неговия характер и най-вече на Неговата правда.
Знаем, че нито един човек не заслужава Божията слава (Римляни 3:23) и все пак Той кани вярващите да участват в Неговата слава. Исус направи това възможно, както виждаме в Евреи 2:9-10. Страдайки за греховете на човечеството, Той доведе много синове на слава.
Апостол Павел уверява вярващите, че ако страдаме с Христос, ще бъдем също прославени с Него (Римляни 8:17). Страданието не беше от голямо значение за апостола, защото той знаеше, че настоящите страдания не могат да се сравнят със славата, която ще се открие за нас (Римляни 8:18).
Когато се взираме в славата на Господа - характера и пътищата на Бога, показани чрез Христос - ние бавно се променяме в Неговия образ чрез Духа на Бог (ІІ Кор. 3:18) и характерът и пътищата на Бог Отец и Син се формират у нас. Доведени в подобие на Христа, ние ще влезем във вечно благословение, защото Бог, нашият Отец, ни е призовал към вечната Си слава (1 Петрово 5:10).
Чудно ли е, че апостол Павел задължава вярващите да живеят живот, достоен за Бог, „Който ни призовава към Неговото царство и слава” (І Солунци 2:11-12)? Отдай хвала на Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговата слава.
Давид подтиква вярващите да свидетелстват на другите за Божието царство, сила и слава: „Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят; ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват Твоето могъщество, за да изявят на човешките чада мощните Му дела и славното величие на Неговото царство. Твоето царство е вечно и владичеството Ти трае през всички родове” (Псалм 145:10-13).
Ние Те хвалим, Отче, защото е Твое царството и силата, и славата во веки. Но Ти си поканил и нас да станем участници. Нека никога да не влизаме или напускаме присъствието Ти, без смирено да коленичим пред Теб и да Ти принесем жертва на хвала.
Нека да извикаме с Давид: „Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израел. Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко, като глава над всичко. Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име” (І Летописи 29:10-13).

МОЛИТВЕНА СХЕМА

1. Царството.
1. Слави Господа, защото Той те е преселил от царството на тъмнината в царството на любовта и светлината.
2. Слави Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговото царство.
3. Направи декларация на вяра: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме запази за Неговото небесно царство.”
2. Силата.
1. Слави Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговата сила.
2. Размишлявай за силата на Бог, твоя Отец. Измервай проблемите си според Неговата мощ, чудесните Му дела и голямата Му любов към теб.
3. Направи декларация на вяра: „Аз съм силен в Господа и в силата на Неговата мощ. Аз съм облечен със сила свише. По-велик е Този, Който е в мен от този, който е в света. Моят Отец ми дава сила да придобия богатство. Той дава сила на слабия. Силата ми ще бъде във възход. Той ме държи чрез Неговата сила. Дал ми е власт да настъпвам на змии и скорпии, и власт над цялата сила на врага. Нищо не ще ми навреди.”
3. Славата.
1. Гледай славата на Господа - характера и пътищата на Бог, изявени чрез Христос. Искай Святият Дух да те преобрази в същия образ, формирайки Христос в теб. Искай да бъдеш трансформиран чрез обновяването на твоя ум.
2. Моли се Господ да ти помогне да се обхождаш достойно за Него и да Му служиш така, както Той заслужава да Му се служи.
3. Слави Го и Му отдавай хвала.

Поставяйте първите неща на
първо място

Годините от 1972 до 1978, когато бяхме движени от не балансирани приоритети и неосъществими планове, бяха трудни за Мелва и мен.
Тъй като хилядата младежи от Баптистката църква в Бевърли Хилс не бяха достатъчни да поддържат заетостта ни, Мелва изминаваше 40 мили всеки път, докато завърши образованието си в Севернотексаския университет в Дентън, а аз пътувах 40 мили до Северозападната Баптистка теологическа семинария във Форт Уърд.
През този период бяха родени последователно и трите ни деца. Нашите приятели с право биха могли да наричат жена ми „Мелва - светицата”. Тя беше удивителна. Но аз не бях достигнал нивото на Божий човек, какъвто бих искал да бъда.
Какво ме тревожеше? Изглеждаше така, сякаш помазаното присъствие на Бога беше отстъпило от живота ми. Защо? Защото не ставах рано всеки ден, за да се поклоня на моя Отец, да се моля и да приема от Него това, от което се нуждаех.
Не започвах деня си, влизайки в Божието присъствие с благодарение и в дворовете Му с хваление. Нехайно пренебрегвах Божиите превъзходно велики и скъпи обещания, чрез които ние ставаме участници в Божественото естество (ІІ Петрово 1:4). Не Му позволявах винаги да бъде моя Правда, мой Осветител, Мир, Изцелител, Снабдител, Знаме, Пастир. Затова често приемах Неговите имена напразно.
Тъй като не бях поставил кормилото на живота си (моя език) върху Божиите приоритети за него, ежедневно декларирайки: „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти за мен, семейството ми, църквата ми, нацията ми”, през по-голямата част от времето моите приоритети бяха с главата надолу. Парите не достигаха и ние едва изкарвахме всеки месец.
Давахме десятък и дарения, но понеже не се молех конкретно и настойчиво всеки ден: „Дай ни днес ежедневния хляб”, ние не успявахме в много области.
Освен това понякога имах проблем с чувството си на не приет от Бога, поради моите грешки и неуспехи. Непрекъснато молех Бог да ми прощава за неща, за които вече отдавна се бях покаял, забравяйки, че съм очистен от старите грехове (ІІ Петрово 1:9). Често пъти имах идеята, че съм в период на изпит, и някой ден, ако стана достатъчно добър, Той ще ме приеме.
С години правех „протестантско покаяние”. В Римокатолическата църква се покайваш чрез повтарянето на определен акт известен брой пъти, за да покажеш съжалението си за греха и да се почувстваш опростен. Но в протестантските църкви не правим това. (Сам виждаш, че ние сме по-духовни.) Когато извършим нещо лошо, прекарваме две седмици, обвинявайки себе си. Прав ли съм? Това е „протестантско покаяние”. В действителност Бог ни прощава напълно в момента, в който изповядваме нашия грях пред Него.
Аз не ставах и не казвах всяка сутрин: „Изповядвам всеки знаен грях пред Теб, Господи. Изповядвам и това, което съм направил в незнание. Приемам, че Ти си ми простил, и аз ще прощавам на тези, които съгрешават против мен.” Както виждаш, беше необходимо много време, за да ми се проясни истината: чрез непрекъснатото просене Бог да ми прости даден грях или падане, аз си припомнях онова, което Бог вече беше забравил.
Борех се със страха и депресията, но в повечето случаи губех. Как бих могъл да очаквам победа срещу един хитър и добре въоръжен враг, когато аз не носех оръжие, не знаех как да си служа ефективно с меча на Духа и изкусно да използвам щита на вярата, за да отблъсквам неговите безмилостни атаки?
Как бих могъл да воювам в добрата битка на вярата, когато не се молех ежедневно на моя молитвен език и не живеех живот на молитва?
Хвалението не изтичаше постоянно от моя дух към Бог. Аз не знаех, че мога да облека одежди на хваление (техилах) вместо унил дух, пеейки песни на хвала към Бог (Исая 61:3).
В моя дух не беше проникнала истината, че Бог, моят Баща, ме е направил участник в Неговото царство, сила и слава.
Но от 1978 година, когато Святият Дух ми откри, че Господната молитва е една молитвена схема, аз влизам в Исусовото присъствие всеки ден. И какво научих в замяна?

ОБЕЩАНИЯ

Всеки ден от моя живот аз благодаря на Бог, че поради кръвта на Исус, мога да Го наричам Баща. Славя Неговите славни имена, присвоявайки мощните Му обещания и се старая да освещавам името Му чрез начина си на живот.

ПРИОРИТЕТИ

Въпреки че сега съм по-зает от когато и да било преди, аз се радвам на мир в себе си, в семейството и в църквата. Защо? Защото ежедневно се моля за себе си, семейството си, църквата си и нацията си, декларирайки поставянето на Божиите приоритети в тези области. Смело заявявам, че Божията правда, радост и мир ще дойдат и че ще бъде изпълнена Неговата воля.

СНАБДЯВАНЕ

Аз вече не съм претоварен от грижи. Вместо това се уча да преживявам изобилното продоволствие на Йехова-Ире, Този, Който вижда нашите нужди предварително и промисля за тях, защото за да получавам Божиите благословения, аз трябва да отговарям на някои изисквания.
Всеки ден решавам съзнателно да направя Божието царство мой приоритет. Тогава се моля за нуждите си, изисквайки и приемайки Божието обещано снабдяване и Той ми дава моя ежедневен хляб. Ти също можеш да преживяваш все по-пълно освобождаване от неуспехите, като поставиш на място приоритетите си.
Ако ежедневният хляб е постоянна борба за теб, не се тревожи за това. Бог ми даде лично обещание, което ти също можеш да изискваш: „В деня, в който ти отговориш на повика за молитва, Аз ще започна да задоволявам нуждите ти.”

ОТНОШЕНИЯ

Ако си смущаван от чувство за вина или имаш проблеми с хората, запомни, ти трябва да простиш. Това не става така автоматично. Всеки ден, преди да приемем Божието измиване и очистване, трябва да прощаваме на нашите длъжни и да решим да правим това и спрямо тези, които биха съгрешили против нас занапред. Когато се научим да прощаваме и да предаваме нашите оскърбители и обиди на Бог, ставаме кандидати за свръхестествени проявления.

СИЛА

Ако искаш да попречиш на дявола да те преследва, ако искаш да го оставиш повален в праха, трябва да се научиш да обличаш цялото Божие всеоръжие всеки ден и да се молиш за защитна ограда около себе си, близките си и всичко, което имаш. Научи се да побеждаваш сатана в молитва чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на твоето свидетелство, защото в противен случай ти ще бъдеш победен.
Това са някои от полезните неща, които ми бяха открити, след като се научих да давам приоритет на молитвата в моя ежедневен живот. Те могат да бъдат полезни и за теб. Словото Божие прави недвусмислено ясно това. Ако искаме да заемем местата си като участници в Божието царство, сила и слава, трябва да отговорим на повика за молитва.
Помисли за това: ако Исус се нуждаеше от молитва всеки ден, колко повече се нуждаем ние!
За да илюстрирам важността на молитвата за нашия Господ, искам да спрем за момент и да разгледаме заедно един ден от Неговия живот. В първа глава на Евангелието си Марко описва един такъв ден.
След като, разхождайки се по брега на Галилейското море, беше призовал Петър, Андрей и Йоан да Го последват и да станат ловци на човеци, Исус влезе в синагогата на Капернаум. Там Той поучаваше хората и завърши посланието Си, изгонвайки нечист дух от един човек, който смущаваше събралите се.
Тогава отиде в дома на Петър и Андрей и изцели тъщата на Симон Петър от треска. Същата вечер, когато слънцето залязваше, целият град се събра пред вратата на Петровия дом. Доведоха при Исус всички, които бяха болни или обхванати от демони, и Той ги изцели.
Можеш ли да си представиш колко изтощен е бил Исус накрая, когато късно през нощта положи главата Си на възглавницата и заспа? Но забележи следващия стих, Марк 1:35 „И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.”
Този модел продължава по време на цялото Христово служение. В молитвата Исус намираше силата и ръководството, от които се нуждаеше, за да изпълнява волята на Отца Си всеки ден. Той беше Божият Син и въпреки това се молеше. Исус беше най-заетият, най-търсеният човек, който някога е ходил по лицето на тази земя, и все пак главното нещо в Неговия живот беше молитвата.
Не е ли време да направиш споразумение с Господа и да се срещаш с Него всеки ден на мястото за молитва?
Ако избираш ранен сутрешен час, нагласи часовника си. Когато позвъни, не го натискай и не се обръщай на другата страна, измърморвайки всички причини, поради които се нуждаеш от повече почивка. Направиш ли така, след няколко дни ти дори няма да чуваш часовника. Когато е време за молитва, стани и се облечи. Ако сутрешното ти кафе или закуска преди молитвата ти помагат да се събудиш и концентрираш върху това, което правиш, тогава тези допълнителни минути в кухнята няма да са излишни.
За да развиеш ефективен молитвен живот, трябва да победиш враговете на молитвата: прекъсване, сънливост и блуждаещи мисли. Нека разгледаме сега как да атакуваме и победим тези врагове.

ПРЕКЪСВАНЕ

Телефонът и външният звънец могат да станат големи врагове на вярващия, който се стреми към дисциплина в молитвата. Ето защо много заетите хора предпочитат да се молят рано сутринта, преди подобни смущения да започнат.
Псалмистът Давид не е разполагал нито с телефон, нито с външен звънец, но е имал поне 8 жени, 10 наложници, 22 деца и царство, което да управлява. Не е учудващо тогава, че Давидовото време за молитва беше рано сутринта. Той каза: „Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще отправям молитвата си към Тебе и ще очаквам” (Псалм 5:3).
От друга страна Сузана Уесли (майка на 19 деца, две от които бяха Джон и Чарлз, основателите на методисткото движение), е предпочитала срещата си с Господа времето между 13 и 14 часа. Всеки ден в 13 часа следобед Сузана Уесли е затваряла вратата на спалнята, коленичила е до леглото си, слагала отворената Библия пред себе си и разговаряла с Бога.
Помисли за това! По нейно време не е имало супермаркети, начални училища, квартални магазини, ресторанти за бърза закуска, перални и сушилни машини или удобствата на модерните кухни. Тази жена, която беше и съпруга на проповедник, трябваше да шие дрехи за семейството, да ги пере на ръка, да почиства, да готви, да учи всички тези деца и все пак намираше време всеки ден за един час с Бога. Как ти би могъл да обясниш на Сузана Уесли защо не можеш да намериш време за молитва?
Може би казваш: „Лари, сутрешната молитва просто не е ефективна за мен.”
Разбирам. Много хора, включително и служители, не си лягат преди полунощ. Аз не се опитвам да те убедя да избереш ранен час за молитва, ако и това да е най-доброто за мен. Няма нищо „свято” в това, че се молиш в 4 часа сутринта. Важното е да избереш най-доброто време за теб и да започнеш да се молиш един час всеки ден.
Научи се да се движиш със Святия Дух. Например часовникът ти може да е нагласен за 5:30 часа сутринта, но Святият Дух на Бог може да те събуди в 3:30 и да каже: „Време е да се молиш.” Или пък твоето време за молитва е в 8 часа вечерта. Ако в 6:30 тази вечер усетиш Святия Дух да подтиква твоя дух и да те приканва към молитва, подчини се на Неговото действие. Не бъди вързан за часовника, бъди подчинен на Духа.
Виждаш, че молитвата не е просто един час на ден. Единият час на ден е важен само ако развие у нас молитвено настроение за целия ден. Исус се движеше и служеше с молитвен дух, защото молитвата в Неговия живот и служение беше нещо много повече, отколкото един усамотен час преди разсъмване.
Ето какво трябва да се случи в нашия живот, ако искаме да станем победоносни войници, а не изморени поклонници. Апостол Павел казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме” (Деяния 17:28). Ето това е, приятелю! Това е ключът. Бог не ни помага, за да се задоволяваме с нещо по-малко.
Независимо дали избираш сутринта, средата на деня или вечерта за твое молитвено време, важното е да имаш време и място за молитва.
Като учеше Своите ученици да се молят, Исус каза: „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно” (Матей 6:6). Това означава, че ти трябва да избереш тихо, лично място, където да се молиш и срещаш Бога всеки ден. Не е необходимо да бъде луксозно място, а просто да има един стол, до който да можеш да коленичиш. Но определянето на време и място за молитва ще ти помогне да победиш тези прекъсвания.

СЪНЛИВОСТ

Как могат християните да победят врага на сънливостта, когато се молят? Някои от ранните методистки помощници на Джон Уесли, които е трябвало да победят този проблем, са потапяли кърпи в студена вода, увивали са ги около главите си и са отивали да се молят. Това не е методът, който аз бих избрал, но уважавам тяхната настойчивост.
Ако забележиш, че всеки път, когато коленичиш, опреш главата си на ръката и затвориш очи, за да се молиш, заспиваш, защо не опиташ да правиш това седнал или прав? Защо не опиташ да ходиш, докато се молиш? Премести масата или стола от пътя си и ходи напред-назад из стаята. Тогава ще можеш да се концентрираш върху молитвата и да победиш врага на сънливостта.

БЛУЖДАЕЩИ МИСЛИ

Ако мислите ти блуждаят и имаш трудности да се съсредоточиш, победи този враг, като се молиш високо. Обличането на мислите в думи и изговарянето им високо ти помага да фокусираш ума си върху това, което правиш. Може би тази е една от причините Исус да заповяда: „Когато се молите, думайте: „Отче наш, Който си на Небесата…” (Лука 11:2).
След като веднъж се научиш да побеждаваш прекъсването, сънливостта и блуждаещите мисли, за кратко време желанието да се молиш ще прерасне в дисциплина да се молиш. И когато дисциплинираш себе си в молитвата, тази дисциплина ще се превърне в свята наслада.
Не се безпокой, ако някога, когато се молиш, не проронваш сълзи и нямаш емоции. В случаите, когато чувстваш, че най-малко ти се моли, може би най-много се нуждаеш от молитва. Освен това Бог не се движи толкова от сълзите и емоциите ти, колкото от Своето Слово и твоето подчинение и настойчивост.
Винаги бъди чувствителен към Святия Дух и се моли за всяка нужда по начина, по който Той те ръководи, защото Бог изпрати Духа Си, за да ни помага в молитва и да ходатайства в наша полза чрез неизговорими стенания (Римляни 8:26). Научи се да бъдеш чувствителен в упражняването на твоя молитвен език, молейки се в Духа и вслушвайки се в напътствията Му.
Понякога Той ще те подтиква да вземаш стихове от Писанието и да ги превръщаш в прошения или смели декларации на вяра. Друг път ще откриваш, че плачеш поради някаква неотложна нужда. Има случаи, когато навлизаш в хвалебствено пеене, тъй като Божият мир и радост заливат сърцето ти.
НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА НАПРАВИШ ЕДНАКВИ ОТДЕЛНИТЕ СЛУЧАИ. Следвай тихото докосване и мощното отражение на всеведущия Свят Дух, защото Неговото водителство никога не е погрешно. Бъди чувствителен. Бъди гъвкав. Бъди покорен. Не оскърбявай нежния Свят Дух, като избираш свой собствен път.
Пастор В. Уилхит, нашият молитвен служител в Църквата на канарата, който повече от 30 години е ставал рано всяка сутрин да общува с Бог, описва молитвата така: „Понякога копаеш дупки. Друг път поставяш колове. В някои случаи ограждаш с тел. И тогава, един ден кръгът е завършен и ти правиш връзката!”
Бог, твоят Отец, обеща: „Когато откликнеш на повика да се молиш, Аз ще започна да задоволявам всичките ти нужди.” Как мислиш? Готов ли си да определяш среща на Бог всеки ден, за да търсиш лицето Му в молитва? Просто определи времето и мястото. Той няма да закъснее.

19
Образци за следване

В Уейко, Тексас, са направени изследвания и е установено, че там има повече баптисти, отколкото „хора”! Това е истина. Повечето баптисти в Тексас - и много други - са слушали за У. А. Крисуел, един от патриарсите в Южната баптистка конвенция. Аз ценя и уважавам много този мил човек.
След като бях пастирувал няколко години в Църквата на канарата, Крисуел се обади по телефона и покани моите стареи и мен да отидем в офиса му в центъра на Далас. Ние бяхме изненадани и зарадвани от поканата да посетим Първа баптистка църква, където пастируваше той.
Бяхме разговаряли едва 30 секунди с този благороден и приветлив Божий служител, когато той се обърна към мен и каза: „Искам да те попитам нещо. Защо ти не си баптист?”
Аз бях роден, отгледан и възпитан като баптист, така че бях готов за най-голямото мъмрене в моя живот.
Вероятно, усещайки моето смущение, той зададе въпроса си по друг начин: „Ако не бяха баптистите, сине, ти нямаше да можеш да четеш и пишеш. Защо не си баптист?”
„Д-р Крисуел - започнах аз колебливо, опитвайки се да отговоря на въпроса му, - имате ли малко време?”
„Да” - отвърна той с готовност. Така аз споделих моето свидетелство - как Исус ме спаси, когато бях в депресия в нервната клиника, как ме изцели и призова да проповядвам. Разказах на Крисуел за четенето на написаното с червено и за молитвата за силата Божия, като студент в Далаския баптистки колеж и как започнах да говоря на език, който никога не бях учил, след като се помолих: „Господи, ако има сила в Евангелието, дай я и на мен!”
Продължих да споделям с този пастор за призванието ми да се моля и как това призвание ме преследваше до тогава, докато аз откликнах на него. Обясних как се покорих на Бог и основах църква в Рокуол, как се посветих на принципа на сутрешното ставане, молитва и подчинение на Божия глас.
Незнаейки до колко мога да продължа, аз спрях за момент. Тогава той се наведе напред и със стичащи се по бузите сълзи ми даде знак да спра. „Достатъчно - каза той, без да спори за нашите доктринални различия. Вземайки ръката ми в неговата, само добави: „Ти си направил това по библейския начин.” Тогава и двамата плакахме от умиление.
„Д-р Крисуел - попитах аз, докато бършех сълзите си, - каква е вашата тайна? Вие сте прекарал 40 успешни години в една и съща църква?”
Не би трябвало да се изненадвам от неговия отговор. „Аз ставах всеки ден и прекарвах първите пет часа с Бог. Първия час се молех, следващите два прекарвах в изучаване на Словото, един час - в размишление е последния час мислех за онова, което трябваше да направя през останалата част на деня.”
След нашата среща, когато прекрачвах прага, д-р Крисуел попита: „Познаваш ли Чо? Аз съм чел всички негови книги и се интересувам от него.”
Казах му, че съм се срещал с Пол Йонги Чо и че дори следващата седмица трябва да проповядвам в неговата църква в Корея. Обещах да кажа на Чо, че д-р Крисуел желае да се срещне с него.
Следващата седмица, когато седях до Чо на масата, той се обърна към мен и попита: „Познаваш ли д-р Крисуел? Аз съм чел всички негови книги и съм слушал касетите му.”
Тогава споделих: „Д-р Чо, аз говорих с д-р Крисуел миналата седмица и той каза същото нещо за вас.”
Веднага щом се върнах в Далас, позвъних на д-р Крисуел и попитах: „Какво бихте отговорил, ако ви кажа, че д-р Чо е готов да проповядва в неделя вечер в Първа баптистка църква в Далас?”
Без никакво колебание, д-р Крисуел отвърна: „Бих казал: Слава на Бога, така да бъде!”
Ето как през есента на 1984 година, една неделна вечер аз придружих д-р Чо в Първа баптистка църква в центъра на Далас. Той проповядва и след завършване на службата бяхме поканени в една лимузина. Аз седях там с моите двама пастори-корифеи. Исках да бъда незабелязан и тих, но да възприема всичко, което мога.
Д-р Крисуел откри разговора. „П-р Чо - започна той, - аз съм Ви почитал много години, но ще бъда напълно откровен с Вас. След като прочетох книгите Ви и слушах касетите Ви, дойдох до заключението, че това, което Вие сте направили в Корея, определено е един социологически феномен - нещо, което вероятно не би могло да се случи по което и да е друго време в историята и където и да е другаде по света. Но тогава срещнах това момче тук.” Той посочи към мен.
„И така, Лий - продължи д-р Крисуел, - би ли ми казал как ти пренесе това от Сеул, Корея, тук в Тексас?”
Погледнах д-р Чо и отговорих: „Аз се моля и се покорявам!”
Тази вечер бях много щастлив, защото тези Божии мъже бяха така искрени и така открити.
Д-р Крисуел каза: „Чо, чувам, че Вие се молите.”
Трябва да кажа, че д-р Чо беше проповядвал на сутрешното ни събрание от 8 часа. Преди да започне службата, стареите и аз бяхме в една малка молитвена стая зад платформата, където се молихме, и тогава влязоха Чо и неговият помощник Ча. Когато ги поканих да се присъединят към нас в молитва, Чо отговори меко: „Аз съм се молил. Вече прекарах три часа в молитва за службата тази сутрин.”
Въпреки това той и Ча коленичиха и се молиха с нас още малко. Когато службата започна, Чо проповядваше под силно помазание. Разбрах също, че той е прекарал още два часа в молитва следобед, преди да отиде в Първа баптистка църква. Затова д-р Крисуел беше прав: Чо се молеше!
Тази вечер д-р Крисуел попита шеговито: „Чо, когато се моля 15 минути, имам чувството, че уморявам Бог и себе си. Как може някой да се моли като Вас? Как правите това?”
Толкова се радвам, че д-р Чо не даде някакъв традиционен петдесятен отговор като: „Аз говоря на езици, а ти не.” Вместо това, той се усмихна и каза: „Всяка сутрин заставам на „една писта за надбягване” в Духа и я обикалям. Зная кога съм изминал 1/5, 2/5 от разстоянието и накрая зная кога съм го изминал цялото. Тогава, ако имам време, пробягвам го отново и отново така, както бегачът обикаля пистата.”
Тази вечер разговорът продължи още малко. На следващата сутрин д-р Чо и аз играхме голф. Или поне аз играх голф. Чо беше зает, общувайки със Святия Дух. Той удряше топката, обръщаше се и дори не поглеждаше да види къде отива. Това беше най-забавната игра на голф, която някога съм играл.
Накрая събрах кураж и попитах: „Д-р Чо, каква е пистата, за която говорихте на д-р Крисуел миналата вечер?”
Слушах с удивление, когато д-р Чо набързо ми описа много от същите принципи, които бях научил за молитвата от Святия Дух. Нещо подскочи като вълнуващо потвърждение в мен, когато той повери, че неговата „молитвена писта” е Господната молитва. „Обиколките”, които той прави около тази „писта”, са шестте вечни предмета на схематичната молитва, която Исус даде на учениците Си.
Следвали ли са първите ученици молитвения образец, който Исус им даде? Да, историческите документи са доказателство, че те са го следвали. Ранният юдейско-християнски документ „The Did ache” наставлява християните да се молят с Господната молитва три пъти на ден. Христовото желание за Неговата църква не се е променило.
Тя е, за да бъде дом на чистота, молитва, сила и съвършена хвала. В коя точка от тази Божествена прогресия си ти? На кое стъпало ще бъде молитвения ти живот след една година? Желание? Дисциплина? Наслада? Изборът е твой.
Ако не започнеш да се молиш, следващата година няма да си напреднал с Господ повече, отколкото си сега. Духът на Бога желае да те научи да ходиш в „благото иго”, което Той е отредил за теб.
Всеки иска де се промени, но промяната изисква желание и дисциплина, преди да дойде насладата. Винаги съществува агония на избора преди обещанието за промяна. Затова трябва съзнателно да изберем да продължим с Бог.
Ако се молим с Господната молитва така, както трябва, ние избираме да се подчиняваме на най-главните поръчения за Христовия живот и служение.
Ние освещаваме Божието име в нашето поклонение и в нашата обхода. Ние се покайваме, поставяме Божиите приоритети преди нашите собствени и ставаме част от движението на Неговото царство. Ние решаваме съзнателно да прощаваме и да живеем в добри взаимоотношения с Бог и другите. Молим се настойчиво и конкретно за нашето ежедневно снабдяване.
Облечени в цялото всеоръжие на Бог и обкръжени от Неговата защитна ограда, ние се съпротивляваме на изкушението и побеждаваме дявола и неговите зли сили. Тогава отдаваме слава на Бог, нашия Баща, Който ни направи участници в Неговото царство, сила и слава.
Аз мога да ви гарантирам. Случва се нещо свръхестествено, когато направиш следващата стъпка с Бог. Той ме изведе от психиатричната клиника. Въведе едно хипи на име Джери Хауел в служение. Моят баща пое Божията ръка и се отдели от живота на алкохолизъм и мизерия. Ако искаш Бог да извърши нещо ново в твоя живот, ти трябва да направиш следващата си стъпка с Него.
„Не можа ли да прекараш един час?” Някой ти задава този въпрос точно сега и Неговото име е Исус.

20
Заради десетимата

Веднъж Пол Йонги Чо ми се оплака: „Американците дават парите си, пеят песни, изграждат постройки и проповядват, но те не се молят.” Но слава на Бога, Той променя всичко това. Утешителят - Святият Дух, побеждава нашата плът.
Ние сме на първото стъпало от най-силното, най-живото и променящо се движение на Бог от началото на света. Бог въвежда в съществуване едно молитвено съживление - НЕ ДОКТРИНА, НЕ УЧЕНИЕ, ИЗГРАДЕНО ВЪРХУ ЧОВЕШКИ ЕНТУСИАЗЪМ, а един дух на МОЛИТВА, който завладява живота на Божия народ. Защо? Защото е изговорено Слово: застъпничество или унищожение.
Кой от нас не е известен за Божия съд? Застрашителните гръмотевици на Божествения гняв, издигащи се на хоризонта, и пророческите тътнежи на предстоящото нещастие ечат по целия западен свят.
Преди много векове Авраам наблюдаваше такива облаци, предвещаващи нещастие, да се събират над Содом и Гомор. Един ден Господ лично представи ужасното известие пред Авраам. От това посещение и от случилите се събития, можем да извлечем четири принципа, които ще допълнят нашето разбиране и ще вдъхновят застъпничеството ни. Принципите се отнасят до надделяващото невежество на нечестивите и до опазващото влияние, опазващото застъпничество и голямата сила на праведния.

НАДДЕЛЯВАЩОТО НЕВЕЖЕСТВО НА НЕЧЕСТИВИТЕ

Нечестивите са в незнание за това, че Бог наблюдава моралното състояние на градовете, но Битие 18:20-21 потвърждава този важен факт: „И рече Господ: Понеже викът на Содом и Гомор е силен, и понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мен и ако не, ще узная.”
Тогава следва красноречивото и настоятелно Авраамово застъпничество за градовете: „Може да има петдесет праведника в града. Ще погубиш ли мястото и не ще ли го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?”
И Господ каза: „Ако намеря в Содом петдесет праведника вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях” (Битие 18:24-26).
Още четири пъти Авраам се застъпваше почтително за градовете, като всеки път намаляваше числото на праведните хора, необходими за оттеглянето на Божията ръка и за отменянето на осъждението и унищожението. Ще унищожи ли Господ града, ако има 45 праведници, 40 праведници, 30 праведници, 20 праведници?
Авраам не спореше с Бог, Който не се удоволства в смъртта на нечестивия (Езекил 33:11). Авраам познаваше Божието дълготърпеливо, състрадателно естество, затова застана пред Него и за последен път пледира за милост. „Може да се намерят там десет?”
И Бог отговори: „Заради десетте няма да го погубя” (Битие 18:32).
Неблагодарните и нечестиви жители на Содом биха се учудили, ако биха могли да знаят стойността, която Господ отдава на праведния. Целият град би бил пощаден поради десетима праведници, живеещи отвътре стените му, но само Лот, единственият праведен човек в Содом и неговото семейство бяха спасени (Битие 19:15-16).
И ако содомските жители можеха да чуят уверението, което Господ даваше на Авраам, че ако се намерят 50, 40, 30, 20 и дори 10 праведници в Содом, Той нямаше да унищожи града, те биха били потресени от истината, че не присъствието на злото е това, което довежда до край милостта и дълготърпението на Бога, а по-скоро отсъствието на доброто.

ОПАЗВАЩОТО ВЛИЯНИЕ НА ПРАВЕДНИТЕ

Надменните Божии врагове, подценяващи и преследващи тези, които живеят „разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят”, са и в незнание относно защитното влияние на праведния (Тит 2:12).
Според Сам Шумейкър, църковният историк от 19 век Уилиам Леки приписва спасяването на Англия от революция на Джон Уесли. Уесли изпратил малки групи от по 12 души из целия остров. Всяка група имала водач, събирали се веднъж седмично и си помагали един на друг за запазването на християнските стандарти.
Прецени сам дали този малък остатък от хора, които издигнаха моралното и духовното ниво на нацията, предпазиха Англия от пътя, по който тръгна Франция, където същия век революцията свали правителството. Какво би се случило във Франция, ако там имаха един Джон Уесли или духовно съживление, което да ги предпази от разрушение и унищожение?
Запомни: Бог щеше да пощади Содом заради десетима души. Някои казват, че те са съставлявали приблизително една десета от процента на градското население - само поръсване със сол сред масовото разложение, блещукаща светлина всред огромната тъмнина. Все пак в Божиите очи десетимата праведници биха били достатъчна причина да се запази Содом.

ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ОСТАНАЛИТЕ

Авраамовото застъпничество за Содом беше резултат от Божествено обещание: „Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя?” (Битие 18:17). Понякога Духът подбужда хора да се молят, като им показва нещата, които ще се случат. Бог открива намеренията Си на Своите и по този начин ги поканва да се застъпват.
Въпреки че Той ни приканва към застъпничество, НАШИТЕ МОЛИТВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ В СЪГЛАСИЕ С НЕГОВИЯ ХАРАКТЕР И С НЕГОВИЯ ЗАВЕТ С ЧОВЕЧЕСТВОТО. Забележи, че когато Авраам представи пред Бог причините, поради които молбата му трябва да бъде зачетена, мотивът зад неговото застъпничество не беше малък, себичен или безсмислен: „И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?” (Битие 18:23-25).
Бог е обвързан с човечеството чрез Своето естество и чрез Своя Завет. Той не може да направи нещо, което не е праведно. Затова Авраам се молеше Бог да запази името и почитта Си сред света. Той се застъпваше също и за Божията съвършена справедливост. Бог не би унищожил праведния с нечестивия, невинния с виновния. Не беше ли по-добре нечестивият да бъде милостиво пощаден, отколкото праведният - несправедливо унищожен?

МОЩНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРАВЕДНИТЕ

Бог ни е дал тази непоклатима увереност: „Ако людете МИ, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от Небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (ІІ Летописи 7:14).
Но Бог предлага също и тази сериозна алтернатива: „И като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да не я разоря, не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Йехова” (Езекиил 22:30-31).
Понякога църквата е склонна да измерва влиянието си по броя на хората и по парите. Но ние не можем да използваме нашата аритметика, за да определим въздействието на праведния; Бог спасява чрез много или чрез няколко.
Не съм заставен да заявя, че Бог ме е призовал да привлека, наставя, насърча и въодушевя триста хиляди вярващи да се молят. Според една скала това е много повече, отколкото содомските десетима души, но според друга - не е. Това е една десета от населението на Съединените щати. Бог няма да позволи една нация да бъде унищожена, ако хората й се покаят за греховете на тази нация и потърсят Неговото лице. Ако ние се молим, унищожението ще бъде предотвратено и осъждението - отменено.
Моят въпрос е: Ще застанеш ли в молитва един час на ден за себе си, близките си и срещу невежеството и неверието? Ще обещаеш ли да се застъпваш за Божията църква, за да бъде без петно или бръчка? Това е нашата единствена надежда. Вярвай!
Защо не присъединиш молитвата си към прошенията на хилядите молитвени войници, които вече са записани в тази мощна Божия армия?
Бог поставя белег на челата на тези, които въздишат и плачат поради всичките мерзости на земята (Езекиил 9:4-6). Както в дните на пророк Езекиил, унищожението няма да постигне нито един човек, върху когото е поставен този белег.
Нека обещанието на Самия Бог да отекне в нашите уши и да ни постави на колене: „Заради десетимата, няма да го погубя” (Битие 18:32).

МОЛИТВЕНО РЪКОВОДСТВО

• „Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Твоето име”
• Представи си Голгота и благодари на Бог, че поради кръвта на Исус можеш да Го наричаш Баща.
• Освещавай Божиите имена, съответстващи на петте преимущества в Новия завет, и прави декларации на вяра.

ПРЕИМУЩЕСТВО	ИМЕ	ЗНАЧЕНИЕ
Грях	Йехова-цидкену Йехова-м`кадеш	Господ-моя правда Господ, който освещава
Дух	Йехова-шалом Йехова-шамма	Господ е мир Господ е там
Стабилност	Йехова-рафа	Господ, който изцелява
Успех	Йехова-ире	Господната промисъл ще бъде видяна
Сигурност	Йехова-нисий Йехова-рохи	Господ-мое знаме Господ-мой пастир

• „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля”
• Твоята личност.
• Твоето семейство (партньор, деца, други членове от семейството).
• Твоята църква (пастор, ръководство, вярност на хората, жетва).
• Нацията (специфичната област; местните и национални политически и духовни лидери; една определена нация).
• „Дай ни днес ежедневния хляб”
• Бъди в Божията воля (молитвен живот, църквата, трудови навици, покорност в даването).
• Вярвай, че Божията воля е да ти дава успех.
• Бъди конкретен.
• Бъди постоянен.
• „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”
• Моли Бог да ти прости.
• Прости и освободи другите.
• Реши да прощаваш на тези, които съгрешават против теб.
• „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”
• Облечи цялото Божие всеоръжие, Господ Исус Христос.
• колан на истина;
• бронен нагръдник на правда;
• нозе, обути с готовността на Евангелието на мира;
• щит на вяра;
• шлем на спасение;
• меч на Духа, който е Словото (Рема) на Бога;
• молейки се винаги в Духа.
• Моли се за защитна ограда. (Господ е твое прибежище, твоя крепост, твой Бог; на Него ще уповаваш).
• понеже си направил Господ твое обиталище;
• понеже си положил в Него любовта си;
• понеже си познал името Му.
• „Царството е Твое и силата и славата до вековете”

• Изговори своите декларации на вяра.
• Отново слави Бога.
•  

ЕДИН ЧАС С БОГА ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

12
Да бъдеш в Божията воля

Един третокурсник в Библейски колеж рядко обядва в недостъпния Петролен клуб във Форд Уърд, Тексас, но аз бях в тези изискани среди по покана на богатия джентълмен, седящ от другата страна на масата.
След молитвата протегнах ръка към вилицата и тогава спрях изненадан. Той плачеше. Този изтъкнат, респектиращ 60-годишен милионер беше навел глава и по брадата му се стичаха горещи сълзи, мокрещи скъпата му копринена вратовръзка.
„Господине - казах аз тихо, - какво има? Мога ли да ви помогна?”
Изминаха няколко секунди, преди да може да се овладее. Поемайки дълбоко дъх, той ми довери: „Бях 19-годишен, когато Бог ме призова да проповядвам, но аз казах „не”. Исках да вървя по мой собствен път, да печеля много пари. Не Му позволих да ръководи живота ми.”
Неговият глас пресекна и по лицето му започнаха да се стичат повече сълзи. „Но аз нямам мир - проговори той през плач. - Загубих Божията цел за моя живот.”
Аз не можех да променя нищо, спомняйки си, че сцената, която се разигра този ден, беше повторение на друга, изиграна от друг богат аристократ по времето на Исус, познат като „богатия младеж”.
Спомняш си историята. Исус отиваше към Ерусалим, когато един добре облечен младеж дотича при Него и падна при нозете Му. „Учителю благи - попита той настойчиво, - какво да сторя, за да наследя вечен живот?”
Марко е записал важното решение, взето следващите няколко минути: „Исус, като го погледна, възлюби го и му рече: „Едно не ти достига; иди, продай все, що имаш и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на Небето; и дойди и Ме следвай.” Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот” (Марк 10:17-22).
Богатият младеж беше добър, религиозен човек, но нещо не беше наред. Исус знаеше какво бе то и го посочи - любовта към парите. Когато каза на младежа да продаде всичко и да Го последва, Исус не се опитваше да го разори. Той искаше да го предпази, да не уповава на богатството си. Исус предложи на младия човек най-добрия съвет за капиталовложение, но той го отхвърли и си отиде.
Божиите принципи са диаметрално противоположни на тези в света. Бог казва: „Давайте и ще ви се дава.” Светът казва: „Придобий всичко, което можеш и задръж всичко, което придобиеш.” Но човешките пътища не са Божиите пътища.
Забелязвал ли си някога чудесния баланс в Господната молитва? Първото нещо е Неговото име; второто - Неговото царство и Неговата воля. Тогава Исус ни казва да се молим: „Дай ни днес ежедневния хляб.” Ако ние търсим първо Божието царство и Неговата правда, всичко останало ще ни се прибави. Трябва да разберем, че Исус не се опитваше да превърне богатия младеж в стар, беден просяк. Той искаше да разчупи силата на алчността и нищетата, които обвързваха тази млада човешка душа.
Смисълът на съществуванието за богатия младеж се състоеше в това, да брои всяка вечер парите си. Той беше изградил своя живот около парите си. Много хора правят същото. Те имат своите „осигурителни възглавници”, но въпреки това не могат да спят нощем и да се наслаждават на изрядната храна. Бог иска да освободи децата Си от задушаващото сребролюбие.
Не е учудващо, че четирите основни Божии изисквания за успешна молитва относно нашите нужди не са такива, каквито естественият човек би предположил. Кои са те? Първо, ти трябва да бъдеш във волята на Бог. Второ, трябва да вярваш, че Божията воля е да ти дава успех. Трето, трябва да бъдеш конкретен, когато всекидневно се молиш за нуждите си. И четвърто, трябва да бъдеш настойчив.

Бъди във волята на Бог

За да бъдеш в Божията воля, се изискват четири неща: 1. Общение с Исус чрез молитва и четене на Словото Божие; 2. Общение с църквата Христова; 3. Усърдни и балансирани трудови навици; 4. Покорност в даването.
О б щ е н и е   с   И с у с
За да бъдеш в Божията воля, е необходимо ежедневно общение с Исус чрез четене на Словото и молитва.
Ако, подобно на богатия младеж, имаш религия, но не и общение с Бог, ти няма да познаеш Божия мир, Божията цел и сила. Но когато общуваш с Исус, Святият Дух те снабдява с Божествена способност, ефективност и сила да извършиш Божията воля (виж Деяния 1:8).
О б щ е н и е   е д и н   с   д р у г
Слушал съм историята за една жена, която отишла при Дуайт Л. Муди в края на службата и казала: „Господин Муди, искам да пея във вашия хор.”
Муди попитал: „Кой е вашият пастор? Къде е местната ви църква?”
Жената вирнала нос и отговорила самодоволно: „Нямам местна църква, нито пастор. Аз съм член на най-голямата всемирна църква.”
Муди помислил за секунда и казал: „Идете и намерете пастора на най-голямата всемирна църква и пейте в неговия хор.”
Муди не е бил груб; той е бил реалист, защото Словото Божие заповядва: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях), за да изпълняват това бдение с радост, а не с въздишане, защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас” (Евреи 13:17).
Божията воля е да имаме правилно отношение към нашите братя и сестри в местната църква. Трябва да бъдем също предани и покорни на нашия пастор. Заповядано ни е да не забравяме събиранията си, но да се увещаваме един друг (Евреи 10:25). Увещаване означава „да съветваш, да подтикваш някого да следва определен бъдещ курс на действие”. Не е ли чудесно да имаме общение с вярващите, които могат да ни подкрепят морално, да ни насърчават, подтикват и стимулират за добри дела?
Б а л а н с и р а н и   и   у с ъ р д н и   т р у д о в и   н а в и ц и
Следващата необходимост, за да бъдеш в Божията воля, е да имаш усърдни и балансирани трудови навици.
Апостол Павел даде някои напътствия по отношение на нашия труд (вижте І Солунци 4:11-12). Ние трябва да изкарваме прехраната си със собствените си ръце и да вдъхваме респект на външния свят, като се издържаме сами и нямаме нужда от нищо. Апостол Павел предупреждава да не бъдем небрежни към задълженията си, да не прекарваме живота си в леност и да не се занимаваме с чужди работи, вместо с нашите собствени, защото това няма да ни помогне (вижте ІІ Солунци 3:11-12). Всъщност той заповядва: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде” (ІІ Солунци 3:10).
Като пастор съм забелязал, че ние, хората, сме разделени на две категории: даващи и вземащи. Зная, че има случаи, когато Бог ръководи вярващия да живее чрез вяра и тогава, ако е необходимо, Той изпраща дори гарвани, за да го хранят. Обаче далеч по-често се случва братът или сестрата, които заявяват: „Бог ми каза да живея чрез вяра”, всъщност казват: „Аз искам да живея чрез твоята вяра”.
Това е едната страна на монетата. Но другата страна също е проблем. Много пъти вярващите работят на две места, за да купуват на децата си модерни джинси. Трябва да бъдем реални! Ние пеем „Когато бъдем там хиляда години, светещи ярко като слънце”, без да мислим, че материалните неща, заради които пренебрегваме Божието царство и работим така усърдно, ще се изпарят за хиляда години.
Някои вярващи са се отдали така на работата, че са позволили грижите за този живот и измамливостта на богатството да заглушат Божието Слово и да ги направят безплодни (вижте Матей 13:22). Гордостта, страхът, тревогата и несигурността ни карат да прекаляваме с работата, но разберем ли, че Бог, нашият Баща, е нашият Източник на снабдяване, а не ние, чековете или спестяванията, тогава ще бъдем доволни да вършим това, което е по силите ни, и ще оставим на Него да извърши онова, което не е по силите ни.
П о к о р н о с т   в   д а в а н е т о
Четвъртата необходимост, за да бъдем в Божията воля е покорство в даването.
В Малахия 3:10 Бог обещава, че ако донесем пред Него десятъците си, Той ще отвори небесните прозорци и ще излее толкова много благословения, че ние няма да можем да ги поберем. Признаването на Бог като наш източник и неегоистичното отдаване дължимото Нему, спомагат за унищожаването на корена на всяко зло - любовта към парите (вижте І Тимотей 6:10). Ако се справим с корена на злото, няма да берем плодовете на злото в живота си.
Бог обещава, че ако донесем нашите десятъци в църковната каса, Той ще излива благословения върху нас. От друга страна, в Малахия 3:8-9 Бог обещава проклятия, ако Го ограбваме в десятъците и даренията. Бог няма да благослови нещо, което е проклел. Покорността в даването е важна, ако искаме да получим Божието най-добро.
Трябва също да разберем, че има определен ред в даването и получаването. Първо ние даваме, за да има храна в Божия дом; тогава Той благославя нашия дом. Първо даваме ние; тогава се дава на нас (вижте Лука 6:38). Когато търсим първо Божието царство и Неговата правда, всички тези неща ще ни се прибавят (Матей 6:33).
Ако вместо да складираме нашите ограничени запаси, даваме първо на Бог, ние признаваме, че Той е нашият Източник на снабдяване. Запомни: не можем да претендираме за Божиите благословения, ако нарушаваме този основен принцип на преуспяването.
Необходимо е да се подчиняваме на Бог и тогава, когато Той иска от нас да даваме извънредно и неочаквано. Аз трудно се научих на това. Може би ти ще се поучиш от моите грешки.
Бях 24-годишен женен мъж, когато отидох да служа в Индия. Там се молих за едно 17-годишно момиче, което от десет години бе сляпо. Бог я изцели веднага и цялото село се обърна към Него поради това чудо.
Аз имах привилегията да служа в села, където хората никога не бяха чували да се проповядва Евангелието. Един ден, докато се разхождах сам по прашния път, Святият Дух ме попита: „Какво би отговорил, ако ти кажа, както Исус каза на богатия младеж, да продадеш всичко, което е твое? Би ли го направил и би ли дал парите на мисиите?”
Аз бързо отговорих: „Господи, ще направя всичко, което Ти ми кажеш.” (Искам да те посъветвам никога да не казваш на Бог, че ще направиш нещо, ако не мислиш така.)
Предполагах, че това е един от тези „Авраамови и Исаакови” изпити, чрез които Бог иска само да види дали си готов, след което нещата се оправят. Но вместо това, Бог заповяда: „Иди си вкъщи и го направи.”
По това време Мелва, бебето Джон Аарон и аз живеехме в един малък апартамент на втория етаж. Точно под нас живееха незаконно седем чужденци. С това подчертавам, че къщата не беше от висока класа. Ние работехме към църквата и всичко, което имахме, беше едно легло, един диван, 200 долара спестявания и една кола в не съвсем добро състояние.
Но когато Бог поиска да продам всичко, което имахме и да дам парите на мисиите, аз открих, че нямащите хора са точно толкова привързани към нещата си, колкото и тези, които имат всичко.
Когато казах на Мелва какво ми беше говорил Господ в Индия, тя не почувства никаква подбуда и каза: „Аз не вярвам, че това е Бог, Лари. Нека се молим още по този въпрос.”
Така, вместо да се подчиня на Бог, аз се записах в Библейския колеж. Но се разболях и бях така депресиран в продължение на шест месеца, че трудно се справях със задълженията си.
Една неделя сутрин бях много зле, за да отида на църква и седнах пред телевизора вкъщи да гледам евангелизацията на Джеймс Робинсън. Изведнъж Джеймс се обърна, посочи камерата и съобщи: „В момента ме слуша един човек, който иска да бъде пророк на Бог. Бог вече ти е казал какво да правиш, и ти не си Му се подчинил. Ще останеш болен и ще си стоиш вкъщи, докато не направиш това, което Господ ти е казал.”
Струваше ми се, че неговият дълъг, тънък пръст сочеше през екрана точно към мен! И знаеш ли какво направих на следващия ден? Имах товарно ремарке и на него натоварих всичко, което имахме вкъщи.
Моят тъст ме срещна на предната врата. (Спомняш ли си за него и за силното впечатление, което му бях направил?) Полагайки усилие да остане спокоен, той пъхна ръце в джобовете си и попита: „Какво правиш, синко?”
Аз отговорих: „Товаря нашата покъщнина, за да я продам и да изпратя парите в Индия.”
Неговите очи се разшириха и той възкликна: „Какво каза?”
Но аз се бях примирил с тази мисъл. Бях се уморил от това да не правя това, което Исус ми беше казал да направя. Мелва, Бог да я благослови, поплака малко, докато ми помагаше да натоварим всичко, но ние се подчинихме.
Не беше лесно. За известно време тримата спяхме на пода. Преди да поклатиш глава и да смънкаш: „Какъв фанатик”, нека ти разкажа останалата част от историята.
Две години по-късно, когато работехме още към същата църква, довършихме изплащането на една къща, струваща 49000 долара. Това стана по свръхестествен начин. Защо? Защото Бог каза: „Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена, ще ви се дава в пазухата. Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва” (Лука 6:38). Този е най-добрият начин да се опише Божията изобилна промисъл за мен и моето семейство през годините.
И ако се чудиш какви са взаимоотношенията ми с моя тъст, искам да те уверя, че ние храним взаимна любов и уважение един към друг. Той и майката на Мелва се преместиха в Рокуол, за да бъдат по-близо до нас и внуците си и успяха да спечелят специално място в сърцата на вярващите от Църквата на канарата.
Това наистина е много просто. Изискванията, за да бъдеш в Божията воля, могат да бъдат сведени до един елемент: господството на Исус Христос в твоя живот. Ако Той е Господ там, ти ще имаш общение с Него посредством личния си молитвен живот и Словото. Ще имаш общение с Неговата църква. Ще бъдеш усърден и балансиран в твоите трудови навици и покорен в даването. Ако в живота ти са установени тези основни изисквания за стоенето в Божията воля, ти можеш да разчиташ на Бог за задоволяване на всичките ти нужди.
Това е първото изискване за молитвата по отношение на Божието снабдяване. Има още три такива. Когато дискутираме върху тях, мислено проверявай себе си и огледай слабите места, които трябва да бъдат подсилени, за да се молиш по-ефективно: „Дай ни днес ежедневния хляб.”

13
Да посрещнеш Божиите
изисквания

Моят баща имаше успех в бизнеса с петрол и газ в Тексас, така че аз израснах сред разкош. Но тъй като материалните неща никога не могат да задоволят човека, застанах срещу богатството и реших, че никой, който има пари и материални придобивки, не може да бъде в изправни отношения с Бог.
Обаче колкото повече изучавах Библията, толкова повече тя оборваше моята философия. Мислех си, че когато я отворя, ще намеря цял куп осиромашали фанатици. Вместо за тях обаче, аз прочетох за богатия Авраам (вижте Битие 24:35).
Прочетох за Авраамовия син Исаак, който сееше и жънеше стократно по време на глада и придобиваше голямо имущество (виж Битие 26:1, 12-14). Когато изучавах живота на цар Давид и неговия син Соломон, бях изненадан от тяхното невероятно богатство.
Тогава прочетох за Йов, който загуби всичко и си помислих: „Сега се качваме на правилния рейс.” Но Йов 42:10 открива, че Бог обърна пленничеството на Йов и му даде двойно повече от преди.
Прочетох и думите на Мойсей от Второзаконие 8:18 „Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила (способност - бел. пр.) да придобиеш богатство; за да утвърди завета Си.” Изучавах обещанията в Малахия 3 относно даването на десятъци и дарения.
След това отидох в Новия Завет и видях обещанието на Исус: „Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена, ще ви се дава в пазухата. Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва” (Лука 6:38).
И аз открих залога за тези, които жертват заради Евангелието: „Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящото време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят - вечен живот” (Марк 10:29-30).
По онова време аз разбрах второто изискване за молитвата във връзка с Божието снабдяване. Ти трябва да вярваш, че Божията воля за теб е да преуспяваш.

Вярвай, че волята на Бог е да ти дава успех

Промъквала ли се е някъде идеята, че Исус е Този, Който идва да открадне, да заколи и унищожи? „Благословението Господно обогатява и трудът на човека не ще притури нищо” (Притчи 10:22). Апостол Павел обеща: „Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите славни богатства в Христос Исус” (Филипяни 4:19).
Някои хора приемат тези истини за преуспяването и се качват върху една себична тангента на лично облагодетелстване. Но това не анулира Божиите обещания. Нашият Баща е дал това обещание на Своите верни деца, които търсят благословенията Му, за да могат да протягат към нуждаещите се пълни ръце.
„Бог е способен да ви даде в изобилие всяка благодат (всяко благо и земно благословение), за да можете винаги и при всички обстоятелства и нужди да бъдете задоволени - имащи достатъчно, без да се нуждаете от помощ и поддръжка; снабдени в изобилие за всяко добро дело и щедра пожертвувателност… И (Бог), Който осигурява семе за сеяча и хляб за храна, ще осигури и умножи вашите ресурси за сеене и ще увеличи плодовете на вашата правда (която се проявява в активна доброта, благост и благотворителност). Така ще бъдете обогатени във всяко нещо и по всякакъв начин, за да можете да бъдете щедри” (ІІ Коринтяни 9:8,10,11, Разширена Библия).
Бог не ни благославя, за да съборим старите си житници и да съградим по-големи. Понякога вярващите не успяват да схванат целта на Божиите благословения и стават жертва на личните си внушения.
Бог знае, че парите са необходимост. Ще те изненада ли това, че Библията говори за парите повече, отколкото за всичко друго? Писанията са пълни с инструкции как да придобиваш, спестяваш, даваш и изразходваш парите си. Бог иска Неговите деца да бъдат даващи, а не вземащи; да бъдат глава, а не опашка; да заемат, а не да вземат назаем.
Ако още не си се подчинил на Божията заповед да даваш десятък, защо не започнеш още сега? Не бъди като богатия младеж, който си отиде наскърбен. Предай се на Исус и наблюдавай как Той ще смъмри твоя унищожител. Премахни съмнението! Вярвай, че Божията воля е да ти дава успех, и тогава изисквай Неговите обещания за твоите нужди! Ежедневно искай определената ти порция, необходима да изпълни Божия план за твоя живот.
И така, до тук дискутирахме, че за да се молиш за Божието снабдяване, трябва първо да бъдеш в Божията воля. Второ, трябва да вярваш, че Неговата воля е да ти дава успех. Тези две изисквания са изключително важни в молитвата за нашите нужди, но те няма да са пълни без двете допълнителни стъпки: трябва да бъдеш конкретен и настойчив в молитва.

Бъди конкретен

Третият аспект на молитвата за Божието снабдяване е отправянето на конкретни молби. Представяш ли конкретни нужди пред Бог всеки ден или просто чакаш да дойдат отговорите? Исус ни наставлява да се молим: „Дай ни днес ежедневния хляб.” От тук се вижда, че трябва ежедневно да се молим за нашите конкретни нужди.
Непосредствено след като даде на учениците Си Господната молитва в Лука 11 глава, Исус даде и една притча, за да илюстрира важността на конкретната молитва. Обърни внимание на Неговите думи: „Ако някой от вас има приятел, отиде при него посред нощ и му рече: Приятелю, дай ми назаем три хляба, понеже един приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него…” Лука 11:5-6).
Разбираш ли това? Забеляза ли, че човекът искаше конкретно три хляба? Когато се молиш: „Дай ни ежедневния хляб”, искай конкретно!
Ако църквата ти се нуждае от над 112000 долара всяка седмица, за да покрие разходите, притесняваш ли се? Точно срещу това се изправям аз всеки понеделник сутринта, но не се тревожа. Защо? Защото повече от 1000 членове от моята църква ежедневно се съгласяват с мен в молитва, искайки да дойде конкретно тази сума.
Най-напред ти трябва да се молиш с конкретни молитви за нуждите на Божия дом и тогава за нуждите на твоя собствен дом. Когато си посял своето финансово семе в Неговото царство и си бил верен на Бог и на твоята църква, можеш смело да искаш за своите специфични нужди.

Бъди настойчив

В Лука 18:1-8 Исус разказа притчата за неправедния съдия и вдовицата, която постоянно и настойчиво го молела: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Поради нейната настойчивост неправедният съдия отговори на молбата й. Исус наблегна на това, запитвайки учениците Си: „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?” (ст. 7).
Необходимо е постоянство и настойчивост, за да си възвърнем онова, което сатана, нашият противник, е откраднал от нас, но днес много вярващи не разбират този факт. Вместо това те търсят по-преки духовни пътища. Разбира се, има случаи, когато можем да „назовем нещата и да ги изискваме”. Но има също и случаи, когато за много нужди и ситуации трябва да ходатайстваме усърдно и настойчиво, преди да дойде победата.
В своята ценна книга „Изкуството на ходатайството” Кенет Хегин, добре известният учител по вяра, прекарал неизброими часове в застъпническа молитва, съветва вярващите да се застъпват. Той обяснява:
„Ето къде грешат някои хора. Те не чуват всичко, което ти ги учиш, грабват нещо съвсем малко и хукват с него. Има неща, за които можеш да се молиш с молитва на вяра - молиш се и това е всичко. Не е нужно да се молиш повече, само благодариш на Бог за отговора… Но има други неща, за които не можеш да се молиш с молитвата на вяра… За да може Бог да извърши онова, което желае, трябва да бъде възкресено изкуството на застъпническата молитва.”
Въпреки, че отговорът може да се бави, бъди настойчив! Отговорът е в своето зачатие още в същия момент, когато Бог чуе твоята молитва на вяра (вижте Данаил 10:12-14). Ако Божият отговор се бави, продължавай да принасяш молбата на твоето сърце! Не оставяй да те завладее умората, когато носиш товара на застъпничеството. Не губи надежда и не се предавай, защото ще пропуснеш отговора, който Бог е приготвил!
Може да има неуспехи в молитвата. Заченатото в Духа може да бъде пометнато, ако изоставим нашата увереност и престанем да чакаме Господ.
Разширена Библия превежда Матей 7:7 така: „Постоянствайте в искането и ще ви се даде; постоянствайте в търсенето и ще намерите; постоянствайте в хлопането благоговейно и вратата ще ви се отвори.” Исус каза на учениците Си, че трябва всякога да се молят и да не се предават (Лука 18:1). Запомни: Бог възнаграждава онези, които Го търсят прилежно (Евреи 11:6).
И така, за да имаш Божието снабдяване, трябва първо да бъдеш в Божията воля. След това трябва да вярваш, че волята на Бог е да ти дава успех. И тогава трябва да бъдеш конкретен и настойчив в молитва.
Ето как Исус ни научи да очакваме Божието снабдяване и да живеем в него.

МОЛИТВЕНА СХЕМА

1. Бъди във волята на Бог!
1. Моли Святия Дух да ти помогне да развиваш последователен личен молитвен живот и да отделяш време за Словото при ежедневното ти общение с Исус.
2. Моли се Господ да те посади в местната ти църква и да те направи допринасяща, здрава и функционираща част на това тяло.
3. Прегледай своите трудови навици - дали си мързелив или прекаляваш с работата. Моли се Господ да ти даде способности, сили и баланс.
4. Прегледай даването си. Подчиняваш ли се на Господ, внасяйки десятъците и даренията си в църковната каса? Или си алчен и стиснат? Плащаш ли си сметките и имаш ли репутацията на разумен и почтен човек, който държи на думата си? Отдели време да се молиш детайлно за тези неща.
2. Вярвай, че волята на Бог е да ти дава успех.
1. Научи наизуст стихове като Лука 6:38 и Филипяни 4:19, които да употребяваш като декларации на вяра в молитва за твоите нужди.
2. Размишлявай върху Словото Божие, докато наистина разбереш и повярваш, че Божията воля е да те благославя.
3. Бъди конкретен.
1. Представяй ежедневно конкретни нужди пред Бог.
2. Реши да се молиш, вместо да се тревожиш.
4. Бъди настойчив.
1. Възвърни загубената собственост, която дяволът е откраднал от теб. Обезсърчението и неверието са те лишавали от отговорите на молитвата. Поднови отново тези прошения и постоянствай, докато отговорът дойде.
2. Слави Господа, защото Той е Йехова-Ире. Той вижда нуждите предварително и промисля за тях.

14
Изправни отношения с всички

„Ти никога повече няма да играеш баскетбол при мен” - закани ми се ядосано треньорът, изгонвайки ме от игрището. Яростта по лицето му и твърдостта на гласа му ми помогнаха да разбера, че това беше нещо повече от закана; това беше факт.
Защо треньорът не пожела да чуе моята версия? Не беше ли видял, че другото момче посегна първо? И защо просто не ме отстрани за един или два гейма, вместо да ме изважда от играта въобще? Тези въпроси занимаваха моя ум през останалата част на годината, но аз се утешавах с мисълта, че бих могъл да играя при друг треньор през следващата учебна година.
Това обаче не стана. Треньорът през цялото време беше настроен срещу мен и аз останах настрана и през първата, и през втората година. Накрая дойде нов треньор и отново ми беше разрешено да играя, но аз бях ощетен. От тогава в моето сърце дълбоко се загнездиха заплетените корени на горчивината.
Години след това, когато бях студент в Библейския колеж, Господ ме изобличи за горчивината и аз писах на този треньор, молейки го да ми прости за чувството на неприязън, което хранех към него.
Защо беше толкова важно да моля за неговата прошка? Като християни, ти и аз сме В ПРОЦЕС НА ИЗРАСТВАНЕ в Бог. Една част от процеса на духовното израстване е ДА СЕ НСУЧИМ ДА СИ ПРОЩАВАМЕ ЕДИН НА ДРУГ, защото нашите взаимоотношения с другите объркват отношението ни с Бог. БОГ НЯМА Д ПОКАЖЕ МИЛОСТ КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ОТКАЗВАТ ДА ПРОСТЯТ (Марк 11:25-26).
Ако съпрузите се научат да казват: „Съжалявам. Моля те да ми простиш”, техният брак ще се развива. В противен случай бракът им ще се разруши. Това е вярно при всички взаимоотношения. ПРОСТИТЕЛНОСТТА Е ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ НА РАСТЕЖА.
Мога ли да ти задам един въпрос? Издига ли се в теб тъмен облак, когато мислиш за определени хора? Ако е така, трябва да разбереш, че Бог употребява тези, които са съгрешили спрямо нас, за да ни научи как да прощаваме. Възможно е никога да не простим на другите, докато не осъзнаем, че самите ние сме били простени. И ние прощаваме на другите поради това, че Исус прости на нас.
Виждаш ли защо прощаването е важен ключ към духовната свобода, победа и радост?
Когато се молиш: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, е необходимо да направиш някои неща, ако искаш винаги да си в изправни отношения с другите.

Моли се Бог да ти прости

Често пъти, когато благодариш на Бог за кръвта, Святият Дух поставя пръста Си върху някой грях, който ти трябва да изповядаш и забравиш. Затова, когато се молиш: „Прости ни дълговете…”, моли се Бог да погледне в твоето сърце. Ако изникне някакъв неизповядан грях, изповядай го пред Бог и искай Неговото обещание в  І Йоан 1:9 „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни очисти от всяка неправда.”
В този стих думата „изповядвам” означава „да изкажа нещо”. С други думи ние трябва да се съгласим с това, което Бог казва за нашия грях, и да сме готови да обърнем гръб на беззаконието.
Но дълговете, за които Исус говори, наставлявайки ни да се молим с „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, обхващат не само нашите грехове. Този термин се отнася още и до ЛИЧНИТЕ НИ МОРАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НАШИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИТЕ. Това води до второто, което трябва да направим, ако очакваме да сме винаги в изправни отношения с другите.

Прощавай толкова пъти, колкото би искал да бъде прощавано на теб

Отдели време, за да изучаваш този въпрос, който Петър постави на Исус: „Господи, до колко пъти да прощавам на моя брат, като ми съгреши? До седем пъти ли?” Как би отговорил ти?
Чуй отговора на Исус: „Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22). Какво каза Исус? Той учеше: прощавай толкова пъти, колкото си бил огорчаван. Защо Исус направи такова изявление? Защото Той е готов и желае да прощава толкова пъти на нас.
След това Господ каза на апостол Петър една притча, която открива изключително важни истини за прощението. Тази известна история се намира в Матей 18:23-35 и учи на чудесни неща по отношение на прощението.
Първо, Исус употреби притчата, за да ни научи, че Бог е простил нашия голям дълг - дълг, толкова огромен, че за нас е абсолютно невъзможно да го изплатим. Слугата в тази притча дължал на господаря си 10000 таланта, което е приблизително 60 милиона лева. Но господарят прости на слугата и зачеркна неговия огромен дълг.
Това обаче не е краят на историята. Един съслужител дължал на опростения слуга 100 динари, което е около 90 лева, заради които последният го хвърлил в тъмница.
Каква истина откриваме тук? Че нашият дълг към Бог е по-голям от всеки дълг, който някой човек би могъл да ни дължи и че когато откажем да простим на този човек, ние го поставяме в робство.
Когато господарят научил какво се случило, той задал на простения слуга въпрос, който е един от главните в Новия Завет, защото това е Божият въпрос към всеки един от нас: „Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за теб?” (ст. 33). Тук ни се казва, че трябва да прощаваме до толкова, до колкото Бог прощава на нас.
Щом веднъж разберем как ни е простил Бог, можем свободно да прощаваме на другите. Ако ти е трудно да прощаваш, моли се Бог да ти даде откровение за Голгота и за цената, която Неговият Син плати за твоето прощение.
Исус завърши притчата, описвайки гнева на господаря към непростителния слуга. Той предал слугата на мъчителите. Какъв е изводът? Ако не прощаваме, Бог ще ни предаде на мъчителите, докато изберем да прощаваме.
Или казано направо, ако не простиш, ти ще живееш с мъчителни спомени и демонично натоварване, докато опростиш дълга на ближния. Ако не простиш, дори Орал Робърт, Били Греъм, Кенет Хегин и Джеймс Робинсън да се съгласят в молитва с теб и да излеят десет галона масло върху теб, ти ще си останеш в същото състояние на депресия. Защо? Защото, докато не избереш да простиш, няма да дойде освобождение.

Поддържай правилно отношение към другите

Как е възможно винаги да имаш добро отношение към всеки един, когато хората кръжат наоколо като лешояди, очакващи твоето падане?
Значението на еврейската дума, преведена като враг в Стария Завет, е наблюдател - някой, който гледа критично. Винаги ще има хора, очакващи да изтъкнат твоите неуспехи и надяващи се да пропаднеш. Как тогава ще поддържаш добри отношения?
Ключът за правилното отношение е подготовката. Когато горещия дъх на противника замъгли очилата ти, не отменяй решението си да реагираш правилно спрямо тези, които те нараняват. Всяка сутрин, преди да прекрачиш прага, прави доброволно решение да откликваш с любов и прошка към тези, които те огорчават. Реши, че няма да позволяваш на непростителността да лиши твоя дух от победата, радостта и мира.
Това просто решение може да ти спести много скърби. От къде знам? Знам, защото аз бях позволил на непростителността да се развива в мен и това не беше никак забавно.
След като моят съквартирант Джери Хауел и аз бяхме изпълнени със Святия Дух в Баптисткия колеж в Далас, нещата не вървяха много гладко. Живеехме в едно общежитие с 430 баптистки проповедници и повечето от тях не харесваха това, което имахме. Ние не обикаляхме наоколо, опитвайки се да издигнем нашата опитност като задължителна доктрина в теологическия свят, но за всички беше очевидно, че с нас се беше случило нещо вълнуващо и вдъхновяващо, и това дразнеше някои хора.
Един ден духовният лидер в колежа ми се противопостави. Той беше 35-годишен, а аз 21-годишен. Той беше висок 180 см, а аз - 168 см. Той тежеше около 120 кг, а аз наклонявах стрелката на 68 кг. Благодаря на Бог, че противопоставянето беше словесно, а не физическо.
Този човек се намръщи и изръмжа: „Лари, ако полагаш ръце и се молиш за някой друг, аз ще се моля Бог да ти отсече ръцете до лактите.”
Господ ми даде благодат и аз можах да поставя ръката си на рамото му и да кажа: „Разбирам защо се чувствате така, но не можем ли да бъдем братя?” Все пак, когато си тръгвах, умът ми беше залят от мисли какво бих могъл да му отговоря и какво трябва да му отговоря. Моята тиха, малка река от мир се превърна в кипящ поток. Бях разгневен. (Всъщност аз си казвах, че бях наранен. Това е хубава дума за гнева.)
Тогава направих нещо, което ти никога не трябва да правиш, ако искаш да превъзмогнеш обидата. (Ще заимствам пет думи от Мерилин Хики, за да опиша този процес.) Най-напред аз проклинах. Казах си: „Как може той да ми говори така? Кой си мисли, че е той? Накажи го, Боже!”
Още не знаех, че понякога Бог позволява чрез обидите да пораснем и да станем зрели, затова и следващата ми стъпка не беше по-добра. Аз отглеждах това чувство. Позволих на тази грозна малка обида да се развива дълбоко в мен и да стане мой постоянен спътник. Глезех я, хранех я и я обгръщах с внимание. И разбира се, тя растеше.
Тогава аз си я повтарях. Удоволствах се от цветното и на бавни обороти преиграване на обидата в моя ум. О, да, аз дори я редактирах, за да поставя себе си в по-изгодна позиция, засилвайки оскърблението, което бях преживял.
Но когато най-после се уморих от преиграване и бях готов да заживея нормално, тази израснала напълно обида вече ме следваше неотменно. Игнорирането й не помагаше. Опитите да я отстраня от ума си оставаха безуспешни. Как можех да се освободя от това отвратително нещо?
Накрая намерих разрешение. Аз я премахнах. Дадох я на Бог. Изповядах я и я забравих. Смирих себе си пред Бог и потърсих Неговото прощение, очистване и сила.
И тогава знаеш ли какво направи Бог? Той преобърна нещата. Това, което можеше да стане мой надгробен камък, стана трамплин към победа и зрялост.
Римляни 4:25 казва, че Исус беше предаден на смърт поради нашите престъпления - не само поради престъпленията на другите спрямо нас, но и поради всички наши престъпления спрямо Него. На Голгота стана нашето прощение. Затова „бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас” (Ефесяни 4:32).
Когато прощаваш, ти предаваш в Божиите ръце човека, който те е обидил. Изоставяш обидата, отхвърляш я и се отказваш от правото си да нараниш личността, която е наранила теб. Тогава ставаш кандидат за свръхестествена намеса. Божият мир, който надминава всяко разбиране, пази ума ти и на Своето време и по Свой начин Сам Бог те защитава.
Преди години служех под ръководството на член от персонала на една църква, който нямаше добро отношение към мен. Гледаше критично на това, което вършех в продължение на повече от една година, и правеше всичко възможно, за да ме накара да се чувствам зле.
Една сутрин на събранието на персонала той каза: „В нашия църковен персонал имаме измамници.” Тогава хвърли към мен остър поглед и процеди през зъби: „Лари, стани!”
Недоумявайки какво ще направи, аз се изправих бавно на краката си.
Като се обърна към членовете от персонала, той съобщи: „Предната вечер няколко от нас излязохме да ядем навън и Лари си тръгна, без да плати сметката си. Искам да знаете, че в нашия персонал няма да има хора, които излизат от ресторанта, без да си платят храната.”
Усетих биенето на сърцето си. Положих усилие да запазя спокойствие. Аз не бях излязъл без да платя. Един бизнесмен от църквата ми пошепна ухото: „Зная, че закъсняваш за записите по телевизията, затова тръгвай. Аз искам да платя твоята храна.” Благодарих му и излязох.
Бях напълно невинен. Но тази сутрин се бях молил, бях се покланял на Бог и бях в течението на реката на Духа, и Той не ме остави да отворя устата си. Просто стоях там тихо, докато човекът почувства, че е свършил и ми каза да седна. Когато събранието приключи, аз отидох в моя кабинет и се молих, прощавайки и предавайки този човек на Бог.
Не след дълго слухът за този неприятен инцидент достигна до бизнесмена, който ми беше платил сметката. Той отишъл в кабинета на моя колега и му дал да разбере какво точно се беше случило в ресторанта.
Пет минути по-късно, с лице бяло като платно, този човек беше при мен, искайки извинение. Аз го приех, защото няколко дни по-рано бях избрал да му простя и да го предам на Бог.
Когато направих тази стъпка, аз станах кандидат за свръхестествено действие и Бог дойде в моя защита точно, както беше обещал да направи: „Не бойте се от тези, които ви заплашват. Защото идва време, когато истината ще бъде открита; техните тайни ще станат публична информация” (Матей 10:26, пр. от англ. Living Bible).
Исая 26:3 заявява: „Ще опазиш в съвършен мир този, чийто ум е непоколебим, защото той уповава на Теб”. Думата непоколебим всъщност означава подкрепян, поддържан от. Не се безпокой за оскърблението. Довери се на Бог, облегни се, разчитай на Него и Той ще дойде, за да ти помогне, подкрепи и утеши.
Още в същия момент Божият Дух ще победи духа на гняв, мъст и непростителност, които господстват в твоя живот. Ти би могъл да продължиш да проклинаш, да отглеждаш и повтаряш обидата, но можеш и да я премахнеш в молитва още сега, и да позволиш на Бог да я преобърне. Запомни, трябва да избереш да простиш, защото прощението не е емоция, а акт на волята.
Ти трябва да направиш избор за този изпит, който Бог е позволил да дойде до теб. В какво ще превърне оскърблението твоята реакция - в надгробен камък или в трамплин?
Това ще решиш ти. Направи го трезво!

МОЛИТВЕНА СХЕМА

1. Моли се Бог да ти прости.
1. Справи се с твоите грехове. Моли Святият Дух да ти открие областите от живота ти, които не са угодни на Бог.
2. Изповядай греха. Съгласи се с Бог и кажи това, което Той говори за твоя грях. Моли Го да ти помогне да намразиш греха си със съвършена омраза и да те освободи от неговото господство. Слави Неговото име Йехова-М`кадеш, „Господ, Който освещава”.
3. Не допускай осъждение. Помни: ти си син на Бог в Христа. Ти си скрит напълно в Него.
2. Прощавай толкова пъти, колкото би искал да бъде прощавано на теб.
1. Размишлявай за твоя голям дълг, който Бог ти е простил.
2. Виж твоя грях, причинил Исусовите страдания на кръста. Изгради си умствена картина за пролятата за твоето прощение кръв.
3. Прости на тези, които са ти съгрешили, като акт на твоята воля и ги предай на Бог. Моли се за тези, които са те наранили.
3. Реши да простиш на всеки, който съгреши против теб през този ден.
1. Настрой се умствено да отвръщаш на злото с добро чрез благодатта и силата на Святия Дух вътре в теб.
2. Направи тази декларация на вяра: „Аз ще обичам враговете си. Ще благославям тези, които ме проклинат, и ще правя добро на тези, които ме мразят. Ще се моля за тези, които ме преследват.” (виж Матей 5:44).
3. Моли се да започнеш да преживяваш в по-голяма мярка плода на Духа: любов, мир, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).

   15
   Обличане Божието всеоръжие

   В какво динамично време живеем! Нищо чудно, че някои хора получават сърдечен удар! За нещастие пастор Конатсер не беше говорил нищо по въпроса.
   Въпреки че Баптистката църква в Бевърли Хилс имаше невероятен растеж и единственият друг проповядващ пастор в нейния персонал беше 22-годишен младеж, току що излязъл от Библейския колеж, пастор Конатсер имаше разрешение за отпуск от шест седмици и трябваше да остави някой друг да го замества. Този някой друг бях аз - 22-годишното момче-проповедник.
   Когато ръководството се обърна към мен и каза: „Лари, с това ще се заемеш ти” - натоварването беше огромно. Изведнъж моите отговорности се удвоиха и аз затънах в безпокойство и неуспехи. Не мина много време и бях обгърнат от малък черен облак на депресия, който сипеше мрак и мизерия върху моя изнурен дух.
   Но веднъж един лютерански пастор посети моя урок и не след дълго стигна до целта. „Обличаш ли Божието всеоръжие всеки ден?” - попита той открито.
   Аз бях завършил Библейски колеж, имах сертификат за тригодишно изучаване на гръцки и исках да впечатля този пастор, и да му покажа, че не бях някакъв глупак.
   „О, да!” - възкликнах аз, облягайки се отново на стола и кръстосвайки ръце на гърдите си. „Ти говориш за тази чудесна метафора в шеста глава на Ефесяните. Да, господине, запознат съм с всяко нейно причастие, с всеки глагол и съществително, защото съм изучавал цялата книга на гръцки.”
   Веднага разбрах, че не беше впечатлен. „Не те питам дали знаеш за Божието всеоръжие - търпеливо обясни той. - Питам те дали обличаш цялото Божие всеоръжие всеки ден.”
   Някак си обезкуражен, поклатих глава и добавих кротко: „Не, господине.”
   Неговият проницателен отговор ме сепна: „Тогава може би тази е причината да си така депресиран.”
   

   Цялото Божие всеоръжие

   След като той си отиде, отново отворих Ефесяни 6:10-18 и фраза по фраза, предмет по предмет, изучавах тези девет стиха и указанията за тяхното приложение при християните от 20 век. Би ли се присъединил към мен в разглеждането на една опростена схема на онова, което открих?
   „Б ъ д е т е   с и л н и   в   Г о с п о д а   и   в   Н е г о в а т а   м о щ н а   с и л а”
   Християните, които се готвят за сблъсък, се нуждаят от сила. Дори ако си напълно облечен с всеоръжието, което апостол Павел описва в стиховете по-долу, ти трябва първо да имаш сила, иначе ползата от всеоръжието ще бъде малка. От къде получаваме тази сила? В общение с Господа и в отговор на молитва.
   „О б л е ч е т е   ц я л о т о   Б о ж и е   в с е о р ъ ж и е”
   Като християнски войник ти трябва да облечеш напълно осигурената екипировка, без да подценяваш нищо, без да пропускаш нищо, защото как би могъл да знаеш от коя незащитена страна може да те атакува врагът?
   „З а   д а   м о ж е т е   д а   у с т о и т е”
   Апостолът обяснява, че войникът облича цялото въоръжение, за да устои. Това е военен термин, който се отнася до „решителната и непоколебима позиция на един добър войник, противопоставящ се на врага”.
   „С р е щ у   х и т р о с т и т е   н а   д я в о л а”
   Срещу какво трябва да устои войникът? Срещу хитростите или стратегиите на дявола - лукавите и опасни начини, по които злото ни напада.
   „З а щ о т о   н а ш а т а   б о р б а   н е   е   с р е щ у   к р ъ в   и   п л ъ т,   н о   с р е щ у  н а ч а л с т в а т а,   с р е щ у   в л а с т и т е,   с р е щ у   д у х о в н и т е   с и л и   н а   н е ч е с т и е т о   в   н е б е с н и   м е с т а”
   Ние не воюваме срещу видими физически противници, а срещу началства, срещу организираните действия на злите сили. Ние воюваме срещу началствата, чиято власт над моралната тъмнина, обхващаща човечеството, е широко разпространена. Воюваме срещу духовните сили на нечестието - духовната кавалерия, грабителските пълчища в атмосферата около нас.
   „З а т о в а   в з е м е т е   Б о ж и е т о   в с е о р ъ ж и е,   з а   д а   м о ж е т е   д а   п р о т и в о с т о и т е   в   з л и я   д е н”
   Ние не трябва да се облягаме на човешката предвидливост и защита, а трябва да вземем цялото всеоръжие на Бог, за да можем да противостоим в деня на изкушението - обстоятелствата на духовен и морален изпит, които могат да дойдат по всяко време и за които е необходимо винаги да бъдем готови.
   „И   к а т о   н а д в и е т е   н а   в с и ч к о,   д а   у с т о и т е”
   Когато всичко необходимо е направено, ние трябва да устоим, защото сме предопределени за победа.
   „П р е п а с а н и   с   и с т и н а   п р е з   к р ъ с т а   с и”
   Кръстът е частта от тялото между ребрата и бедрените кости. В тази област са поместени храносмилателната система и половите органи.
   Коженият колан или престилка около кръста на римския войник беше първата и най-необходима част от неговата екипировка. Той служеше не само, за да поддържа бронята на правилното й място, но и за да държи меча.
   Апостол Павел ни учи, че нашият кръст трябва да бъде препасан с истина - вътрешна истина, искреност и определена цел. Псалмистът казва: „Понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6).
   Като вярващ ти трябва да бъдеш изпълнен с истината на Бог; трябва да бъдеш личност на почтеността и нравствеността. Трябва да знаеш кой си ти в Бог и кой е Бог в теб. Препаши колана на истината около кръста си, като потвърждаваш истината за самия теб и за Бог и като действаш не според емоциите си, а според истината.
   „О б л е ч е н и   в   п р а в д а т а   з а   б р о н е н   н а г р ъ д н и к”
   Броненият нагръдник е тази част от бронята, покриваща гърдите. Той предпазва жизнено важните органи: хранопровода, дихателната тръба, сърцето и белите дробове.
   Какъв е броненият нагръдник на правдата, който вярващият трябва да притежава? Това е правдата на Бог чрез вяра, оправданието чрез кръвта, пролята на кръста. Тази правда е резултат от обновяването на сърцето от Святия Дух.
   Броненият нагръдник е важна част от войнишкото отбранително въоръжение. Праведният нов човек вътре във вярващия се съпротивлява, отбранява и отказва да приеме злите предложения на дявола. Броненият нагръдник на правдата прилежно пази сърцето на вярващия, защото там са изворите на живота.
   „И   с   н о з е т е   с и   о б у т и   с   г о т о в н о с т,   к о я т о   и д в а   о т   б л а г о в е с т и е т о   н а   м и р а”
   В ръкопашния бой е изключително важна възможността за отстъпване встрани, ходене и бягане. Тъй като римският войник най-често се е сражавал в ръкопашен бой, от голямо значение е било да е стабилно обут. Неговите сандали са били не само здраво завързани за краката и глезените му, но подметките му са били покрити с метален обков, за да го предпазват от подхлъзване.
   Като участници в духовна война, ние трябва да снабдим нозете си с готовност и стабилни обувки, които можем да намерим в благовестието на мира. Когато ходим ежедневно в откритата ни Божия воля и съобразяваме поведението и общуването си с Неговото Слово, ще преживяваме чувство на единение с Бог и ще имаме съзнание за Божествена помощ, достатъчна за всеки проблем.
   Като вярващи трябва да ходим в Божията воля и както казва моят приятел и мисионер Алис Хуф - да оставяме „стъпки на мир”, където и да отиваме.
   „А   о с в е н   в с и ч к о   т о в а   в з е м е т е   в я р а т а   з а   щ и т”
   Щитът беше частта от бронята, носена върху ръката или в ръката, за да предпазва и покрива цялото тяло в битката. Той беше елемент от войнишкото въоръжение, който можеше да се премества и поставя върху всички части на тялото, където е необходимо.
   Като вярващи християни нашата вяра ни служи точно, както щитът служи на войника, но как получаваме вяра? Ефесяните 2:8-9 казва, че вярата е дар. Римляните 10:17 гласи: „Вярата идва от слушане, а слушането от Словото (Рема) на Христа.” Галатяните 2:20 казва, че ние живеем чрез вярата в Божия Син, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. Тази вяра е щитът на вярващия.
   „С   к о й т о   щ е   м о ж е т е   д а   у г а с и т е   в с и ч к и т е   о г н е н и   с т р е л и   н а   н е ч е с т и в и я”
   „Нечестивият” не означава някаква безлична сила, а сатана и злите противници, описани в стих 12.
   Големите щитове на древните войници бяха направени от дърво, за да бъдат леки, а отгоре бяха покрити с кожи. Кожите бяха потапяни във вода, за да угасяват огнените стрели, най-опасните стрели, изпращани, за да победят и ранят смъртоносно противника. Апостол Павел ни уверява, че „щитът на вярата” ще надделее дори и над най-лошите сатанински форми на нападение.
   Вярващият взима щита на вярата и декларира: „Аз се доверявам на Теб, Господи, да ме запазиш. Понеже съм скрит в Теб, днес не може да ме докосне нищо, което Ти не си позволил.”
   „В з е м е т е   з а   ш л е м   с п а с е н и е т о”
   Шлемът е най-скъпата част от въоръжението и беше носен, за да предпазва главата. Шлемът на спасението предпазва ума и мислите на вярващия.
   Думата „вземете” в този стих буквално означава „приемете” - да вземете в ръка шлема на спасението, който е „дар от Бога”. Затова вярващият трябва съзнателно да се моли и да приеме Христовия ум и Божия мир, които да охраняват мислите му (вижте Филипяни 4:7).
   „И   м е ч а   н а   Д у х а,   к о й т о   е   Б о ж и е т о   С л о в о”
   Мечът беше нападателно оръжие с острие и дръжка. Предназначен да ранява и убива главно за осъждение и за налагане на присъда, мечът беше символ на сила и власт.
   Християнската сила и власт са Божието Слово. Като говорим за меча на Духа или Божието Слово, не става въпрос за Логос или за цялата Библия, а за Рема - определен стих, мисъл или инструкция, които Духът дава на нашия дух или ни напомня да употребим във време на нужда. Преди да можем да си служим ефективно с меча на Духа, трябва да напълним умовете си с Писанието.
   Според гръцкия език вярващият трябва да получи това конкретно Слово от Бог за конкретната ситуация. Тогава конкретното откровение може да бъде употребено като остър меч срещу врага и неговите нападения.
   „М о л е щ и   с е   в   Д у х а   н а   в с я к о   в р е м е   и   с   в с я к а к в а   м о л и т в а   и   м о л б а”
   Последната мощна част на цялото Божие въоръжение е молитвата в Духа. Това означава молитва на езици, молитва в и с твоя дух на личния ти молитвен език, продиктуван от Святия Дух (Деяния 2:4; І Коринтяни 14:2, 14-15; Юда 20).
   Тъй като ти не се молиш в ума си, а в духа си, възможно е да се подчиниш на Павловата заповед да се „молиш в Духа на всяко време” (Ефесяни 6:18). Единственият начин да се молиш на всяко време, постоянно (І Солунци 5:17) - е да се молиш с духа си.
   Твоят ум е ограничен; той ти пречи да се молиш, както трябва. Но твоят дух, изкупен чрез кръвта и изпълнен със Святия Дух на Бог, е неограничен. Когато се молиш, Духът ти идва на помощ, присъединява мощната Си молитва към твоята и ходатайства пред Бог в твоя полза и за благословението на другите вярващи. И тъй като Святият Дух ти помага да се молиш според съвършената Божия воля, твоите молитви имат резултат (Римляни 8:26-27).
   Размисли за това: твоят дух има непрекъснат достъп до гласните ти струни точно така, както и умът ти. Затова, като акт на волята ти, от твоя дух може да излезе молитва на език, да пренебрегне ума ти, да премине през езика ти и да достигне при Бог. Тогава Божият отговор на твоята молитва може да бъде регистриран в ума ти, давайки ти възможност да се молиш с ума (І Коринтяни 14:13-15).
   Някога, когато си разкривал сърцето си пред Бог, случвало ли ти се е да търсиш думи, усещайки слабостта и ограниченията на собствения си ум и разбиране? Попадал ли си в притискащи ситуации, при които нямаш време да застанеш в молитва?
   Аз съм попадал. Ето защо този седми елемент от духовното въоръжение е така скъп за мен. Аз мога да го използвам като лазерен лъч, за да премина през дяволската територия, да достигна до Бог и да получа Неговия незабавен отговор обратно до моя ум. Мога да живея в непрестанно състояние на молитва, независимо от това къде съм или какво правя. Мога да се моля високо или наум, сам или сред тълпа от хора. Бог знае. Бог чува. И Бог отговаря. Ето как въоръженият вярващ може да поддържа молитвено разположение на ума си и да се моли на всяко време с всякаква молитва.
   „Б и д е й к и   б о д р и   в   т о в а   с   н е у м о р н о   п о с т о я н с т в о”
   Това се отнася до отговорността, която вярващият трябва да поеме, за да не пренебрегва молитвата, така необходима за победата в духовните сблъсъци.
   „И   м о л е н и е   з а   в с и ч к и т е   с в е т и и”
   Никой войник не трябва да се моли само за себе си, но и за всички свои приятели и войници, защото те съставляват една армия. Успехът на един е успех на всички.
   Когато Исус заповяда на вярващите да се молят: „Не ни въвеждай в изкушение”, Той ни наставлява да се молим силите, които са извън нашия собствен контрол, да не ни въвличат в изкушение. Той ни заповяда да бдим и да се молим срещу падането в изкушения поради нашата собствена небрежност и непокорство.
   Молитвата „избави ни от лукавия” надхвърля смисъла за изпит или изкушение, дължащи се на нашата склонност към грях. Тя включва прошението да бъдем избавени от грабителската мощна сила на злото, която се стреми да ни повлияе, победи, подчини и тогава да ни заблуди. Тази молитва съдържа много повече от обикновеното разбиране - да бъде победено желанието за грях; ние трябва да победим и злите сили, целящи да препятстват и унищожат Божия план за нашия живот.
   Затова в Ефесяни 6:11-13 апостол Павел ни наставлява да облечем цялото Божие въоръжение, за да можем да устоим срещу хитростите на дявола.
   Каква е обратната страна на това поучение? Ако не се молим: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, ако не обличаме цялото Божие всеоръжие, ние не можем да устоим срещу хитростите на дявола, няма да устоим.
   В посланието към римляните апостол Павел отново споменава за всеоръжието. Там той ни наставлява да се облечем с „оръжието на светлината” и „с Господ Исус Христос” (Римляни 13:12-14).
   Оръжието, което апостол Павел описва и заповядва на вярващите да облекат, е всъщност Господ Исус Христос. Исус иска да бъде наша защита и да ни облече със Себе Си.
   

   Как да облечем всеоръжието

   Както научих от лютеранския пастор, този пасаж в Ефесяните не беше само една чудесна метафора. Той беше написан, за да му се подчиняваме и да го прилагаме в ежедневния си живот.
   Но как един вярващ да облече нещо, което не може да види, докосне или почувства? Това става чрез вяра, която визуализира всяка част. Ние обличаме нашето въоръжение, като вярваме и изповядваме Божиите обещания. Всеки ден вярващият трябва да се моли с Ефесяни 6:14-17 и с вяра да облича цялото Божие всеоръжие, част по част. Отдели една минута, за да научиш как да обличаш оръжието на светлината, Господ Исус Христос.
   
   

   ОРЪЖИЕ	ДЕКЛАРАЦИЯ	ОБЕЩАНИЕ
   Колан на истина	Исусе, Ти си моята истина	„Аз Съм пътят, истината и животът” (Йоан 14:6). „Научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6)
   Бронен нагръдник на правда	Исусе, Ти си моята правда	„Който от нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бог” (ІІ Коринтяни 5:21). „Вие имате пълнота в Него” (Колосяни 2:10).
   Нозе, обути с готовност за благовестието на мира.	Исусе, Ти си моята готовност	„За всичко имам сила чрез Този, Който ме укрепява” (Филипяни 4:13).
   Щит на вяра	Исусе, Ти си моята вяра.	„Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20). „Вярата идва от слушането на Христовото Слово (рема)” (Римляни 10:17).
   Шлем на спасение	Исусе, Ти си моето спасение.	„Като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които Му са послушни” (Евреи 5:9). „Господи Боже, силни мой Спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой” (Псалм 140:7).
   Меч на Духа	Исусе, Ти си моето живо Слово.	„Думите (рема), които Съм ви говорил, дух са и живот са” (Йоан 6:33).
   Молейки се в Духа на всяко време	Исусе, Ти си моят кръстител в Духа.	„Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (Матей 3:11). „Този, Който изпитва човешките сърца, знае какво е в ума на (Святия) Дух – каква е Неговата цел, защото Духът ходатайства и се застъпва пред Бога в полза на светиите съгласно и в хармония с Божията воля (Римляни 8:27, Разширена Библия).

   В продължение на много години аз всеки ден съм обличал цялото Божие всеоръжие, част по част, вярвайки и декларирайки Божиите обещания.
   Как е при теб? Ти дори не би могъл да си помислиш да отидеш на работа или на църква, без да се облечеш подходящо, но излизаш ли, без да обличаш своето духовно облекло ден след ден? Ако е така, дяволът вижда, че ти ходиш духовно гол, и се смее, защото знае, че си незащитен срещу неговите лъжи.
   Научи се да обличаш цялото Божие всеоръжие - и то всеки ден. Не позволявай сатана да затруднява или да нарушава Божията цел за твоя живот. Моли се за ограда на защита около теб и близките ти. Това ще бъде следващото нещо, което ще научим.
   

Изграждане на защитна ограда

Когато като дете съм седял в праха с подпухнали очи и разкървавен нос, никога не съм казвал: „О, това беше добра битка.”
Битката не е била добра, ако не печелех аз!
Тогава защо апостол Павел нарича нашата борба със сатана добра битка? (І Тимотей 6:12). Тя е наречена добра битка, защото ние трябва да сме победителите. Ние я спечелваме чрез молитвата: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия.” Спечелваме я като обличаме цялото въоръжение на Бог и изграждаме защитна ограда около себе си.
Уморил ли си се да лежиш в праха, повален от дявола? Искаш ли да знаеш как да го смажеш и да поставиш подкованите си обувки върху ненаситното му гърло? Тогава трябва да се приготвиш да стоиш в победата, която Исус вече е спечелил за теб, като обличаш цялото Божие всеоръжие и като се научиш да изграждаш защитна ограда.

Изграждане на защитна ограда

Ежедневно изграждай защитна ограда около себе си и близките си чрез твоята декларация на вяра от Псалм 91:2 „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на когото уповавам.” В Разширената Библия следващият стих гласи така: „Защото тогава Той ще те освободи от примката на ловеца.”
По-надолу в същата глава (ст. 9, 14 от Разширената Библия) са дадени три причини или три „понеже”, поради които ти можеш да претендираш за Божията защита: понеже си направил Господ свое прибежище и Всевишния - свое обиталище, понеже си положил в Него любовта си и понеже си познал името Му.
П о н е ж е   с м е   н а п р а в и л и   Г о с п о д   н а ш е   о б и т а л и щ е
Когато ние, вярващите, пеем хваления на Господ, Той е сред нас, възцарен върху нашите хваления. Псалм 22:3 гласи: „Ти си Святият, Който обитава сред хваленията („техилах” - песните, псалмите, пребъдващата песен на Духа) на Израел” (Разширена Библия).
Понеже апостол Павел знаеше тази тайна, той ни съветва: „Не се опивайте с вино, следствието на което е разврат, но изпълвайте се с Духа. Говорете един на друг с Псалми, химни и духовни песни. Пейте и създавайте музика в сърцата си на Господа” (Ефесяни 5:18-19, прев. от англ.).
На друго място апостолът, който е пример за вярващите, каза, че пее с духа си, а също и с ума си (І Коринтяни 14:15). Ти също трябва да пееш на Бог в хваление и поклонение. Понякога ще се радваш, пеейки чудесните стари химни или хорови песни. Друг път ще създаваш свои специални песни и ще ги пееш на Господа. Но ще има случаи, когато Святият Дух ще композира спонтанна хвалебствена песен на език, който единствено Божиите уши и твоето сърце разбират.
Когато пееш на Господа, Той обитава сред хвалението ти. Ето как ти Го правиш свое жилище или обиталище. Когато ходиш с Него в Духа, Той ще ти бъде прибежище.
П о н е ж е   с м е   п о л о ж и л и   л ю б о в т а   с и   в   Н е г о
Ние можем да изискваме Божията защита и затова полагаме нашата любов в Него. Това става, като фокусираме чувствата си върху Него, като търсим първо Него.
Давид заяви: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся - да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го търся в храма Му, защото в ден на трудност ще ме скрие в обиталището Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара. Тогава главата ми ще се издигне над неприятелите ми, които ме окръжават; и ще принеса в скинията Му жертва с викове на радост; ще пея и ще създавам музика за Господа” (Псалм 27:4-6).
Думата „обиталище” от стих пети означава „подвижен шатър или някаква по-устойчива сграда”. Палатката на царя била опъвана в центъра на неговата армия по време на война и непрекъснато била охранявана от гвардия силни мъже.
Давид, който по време на война живееше в такава палатка, казваше: „В ден на трудност Бог ме скрива в Неговата царска палатка в самия център на армията Си и ме охранява непрекъснато с гвардия ангели.” В Псалм 91:10-11 ние сме уверявани: „Не ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища.” Псалм 34:7 гласи: „Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят и ги избавя.”
Ако искаме да бъдем заобиколени от Божията защитна ограда, трябва да положим любовта си в Него. В Псалм 27:4 Давид заявява: „Едно нещо съм поискал…” Забелязвал ли си думите „едно нещо” да се споменават другаде в Писанието? Исус каза на богатия младеж: „Едно нещо не ти достига…” (Лука 18:22). На Марта Той каза: „Ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно нещо е потребно…” (Лука 10:40-41). Апостол Павел заяви: „Едно нещо правя…” (Филипяни 3:13).
Ние, като Марта, често се безпокоим и тревожим за много неща, но изпускаме едно важно нещо. Тичаме и се суетим, заети със собствената си работа и пренебрегваме работата на нашия Отец.
Ето един пример, с който можем да представим това.
Когато синът ми беше малък и аз го помолех да окоси поляната, той често зарязваше работата и отиваше да играе. Аз не се безпокоях заради играта му с приятелите, а заради неговото непокорство в не свършването на работата.
Мисля, че това е подобно на нашето отношение към Небесния Баща. Той казва: „Прекарвай с Мен един час”, но ние поставяме на първо място своите неща и преди да усетим, денят привършва. Време е да растем духовно и да се научим да даваме на Небесния Отец първия час от нашия ден; тогава ще имаме още 23 часа, за да се грижим за своите работи.
Необходимо е да позволим на Святия Дух да фокусира нашата енергия и внимание върху Господа - да положим любовта си на Него. Когато се прилепим към Него в абсолютно доверие, Той ще бъде наша защита.
П о н е ж е   п о з н а в а м е   и м е т о   М у
„Името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е в безопасност” (Притчи 18:10). Името на Господа показва не само кой е Той, но и какво иска да бъде Той в твоя живот.
Не злоупотребявай с Господното име. Той е повече от Спасител. Той е твоя Правда и твой Осветител. Той е твой Мир. Той е твой Изцелител, Снабдител, Знаме и Пастир. Познай името Му, защото то е яка кула. Нека Той да бъде това, което се нуждаеш да бъде в твоя живот.

Обявявай Божията защита над теб

Всеки ден прави Господ свое обиталище, като пееш песни за хваление. Положи любовта си на Него и преди всичко друго, търси първо Него. Познай Неговото име и Му се подчини. Провери духа си и се увери дали живееш в трите „понеже” от Псалм 91.
Тогава можеш да стоиш в твоето всеоръжие и да декларираш: „Ти си мое прибежище, моя крепост, мой Бог. На Тебе уповавам. Познавам името Ти. Ти си моя Правда, мой Осветител, Мир, Изцелител, Снабдител, Знаме и Пастир. Твоето присъствие пребъдва в мен.”
Този е начинът, по който можеш да стоиш в молитва за защитна ограда за себе си и близките си. Когато живееш в тези три „понеже” и всекидневно заявяваш, че Бог е твое прибежище и крепост, Господната защитна ограда ще се изгражда около теб, както гнездото около птичката или пашкулът около ларвата на пеперудата.
Знам, че някои хора се смеят на идеята за Божията ограда на защита, но дяволът не се смее. Той знае, че тя е реална. Отдели време, за да изучиш обвинението, което сатана отправи към Бог за Йов: „Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, що има? Дарил си успех и щастие над него в работата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята” (Йов 1:10, Разширена Библия).
Забележи три неща, които Бог прави за Своите деца: Той поставя защитна ограда навсякъде около нас, домовете ни и всичко, което имаме; дарява щастие и успех (не на този или на онзи, а на нас) в работата на ръцете ни; прави имота ни да се увеличава, а не да намалява. Така всеки ден, когато се молиш: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, обявявай тази защитна ограда около себе си, приятелите си и близките си, около дома си и всички, което имаш. Моли се Бог да ти даде щастие и успех в работата на ръцете ти и да направи имотът ти - както духовният, така и материалният - да се увеличава на земята. Алилуя!
Облечи се в оръжието на светлината - Господ Исус Христос - и се моли за Божията защитна ограда около всичко, което притежаваш. И когато направиш това, стой… Стой в победата, която Исус спечели за теб.

МОЛИТВЕНА СХЕМА

• Облечи цялото Божие всеоръжие.
• Колан на истина;
• Бронен нагръдник на правда;
• Нозе, обути с готовността на Евангелието на мира;
• Щит на вяра;
• Шлем на спасение;
• Мечът на Духа, който е Словото на Бог;
• Молейки се винаги в Духа.
• Изгради защитна ограда.
• Три „понеже”:
• понеже сме направили Господ наше обиталище;
• понеже сме положили любовта си в Него;
• понеже познаваме името Му.
• Декларация: „Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.”

 http://vbox7.com/play:6a45cff10f