Ежедневно слово ден втори

Ден 2 – Планът

А земята беше безформена и празна и тъмнина покриваше бездната (вж. Битие 1:2).
Еврейската дума, която е преведена „без форма”, е тоху, която е определена като „опустошение, пустиня.” В KJV тази дума е преведена още като „бъркотия, празно място, нищо.” Смисълът е, че Святият Дух може да направи славно творение от най-опустошеното място. Той също може да роди славно ново творение от най-опустошения, объркан и празен живот.
Най-важната стъпка във всяко пътуване е първата. Ако ще стигнем там, за където сме тръгнали, ние трябва да знаем къде сме. Господ също изглежда се наслаждава в началото с това, което е безформено и празно. Или, можем да кажем, че Той обича да започва с чисти платна. Една от най-чудесните истини на християнството е, че когато идваме при Него, ние сме новородени и всичко става ново. Част от добрите новини на евангелието е, че в Христос ние можем да започнем наново. Не само започваме някои неща наново, но всички! Когато силата на Неговия кръст започне да работи в нашия живот, ние сме изкупени и силата на изкуплението тече през нас, за да изкупи всичко в нашия живот.
Някои преводачи са превели „безформена и празна” в Битие 1:2 като „хаос.” Това също има важно приложение. Ако Святият Дух взе земята, която беше в такъв хаос, и роди творение с такава красота и симетрия, Той може да направи същото с всеки живот, който Му е предоставен. Без значение  в какъв хаос е нашият живот, Той не само ще поправи всичко,но Той иска да го направи и славно.
Наблюдавайки как Святият Дух да носи ред и нови начала в нашия живот, ние можем да научим много за Господа и Неговите пътища. Въпреки че започваме отначало, нека да не правим същата грешка, като мислим, че имаме мъдростта и знанието да направим това правилно. Когато сме новородени, ние идваме до познаване на нашата пълна зависимост от нашия Творец. Единствено това ще ни направи способни да избегнем капаните напред по пътя, така че да не падаме отново в същите грешки. Апостол Павел заяви:
Защото помислете за вашето призвание, братя, че няма мнозина мъдри според плътта, няма мнозина могъщи, няма мнозина благородни;
но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, и Бог избра слабите неща на света, за да посрами нещата, които са силни,
и долните и презрените неща на света избра Бог, нещата, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,
за да не се похвали никой човек пред Бог (1 Коринтяни 1:26-29).
Всяко ново и свежо движение на Бог в историята на църквата започва с тези, които не знаят наистина какво правят или накъде отиват. Както Авраам, те трябва да напуснат страната, която има форма и съдържание, за да търсят Бог в място, което все още е безформено и празно. Точно както Павел трябваше да бъде поразен със слепота в естественото, за да може да вижда в духа, ние също трябва да се изпразним от нашето виждане, преди да погледнем към Него. Обаче, Господ не ни оставя в това състояние, но започва да ни показва какво гради Той. Тогава Той може да ни даде плановете за голямата къща, която Той иска да прибавим към славния град, който Той строи.
В началото на нашето пътуване ние трябва да разберем, че не просто вземаме някакъв случаен курс, но това е част от Неговия план за нас. Всичко изглежда да е безформено и празно в началото, но като следваме движението на Неговия Дух, едно ново творение, нашият нов живот в Него започва да взема форма. Всъщност, Божият план за нас е толкова обширен, че Той ни познаваше преди основаването на света, а също и нашето призвание е било известно още от това време. Основата на нашата цел за нас е да станем съобразени с образа на Исус Христос – да станем като Него и да вършим делата, които Той вършеше. Този призив е върху всеки вярващ. Той също е дал на всеки от нас да играе много специфична роля в Неговия цялостен план. Това трябва да бъде нашият стремеж да търсим нашата част в Неговия план.
Авраам можеше да не знае къде отива, но той знаеше какво търсеше. Той остави всичко, за да бъде част от това, което Бог градеше. Това също е нашият стремеж да бъдем част от това, което Бог прави.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

библия

Ежедневно слово ден първи

Ден 1 – Началото

В началото Бог създаде небесата и земята (Битие 1:1).
Разбирането на началото е началото на разбирането. Първият стих в Библията може да съдържа четирите най-важни писани някога думи – „в началото Бог създаде.” Разбирането на този един стих е основата, върху която са основани всички истини. Преди да можем да схванем края на века или нашите настоящи цели, ние трябва първо да разберем началото. Това е основата, върху която всичко друго е изградено.
„В началото Бог създаде” – тези четири думи са достойни да се изучават цял живот и ще бъдат основата, върху която ще бъде основано вечно хваление. Ние съществуваме поради Бог.  Следователно,ние дължим  всичко на Него. Той единствен е достоен за нашето поклонение и посвещение.
В края на века, най-настойчивите философски спорове все още се въртят около нашия произход. Това е разбираемо, защото, когато отговорим на този единствен въпрос правилно, отговорите на всички други въпроси са възможни. Ако му отговорим неправилно, се отваря вратата за почти всяка форма на тъмнина и измама.
Точно както силата на една основа ще определи големината на това, което може да бъде построено на нея, дълбочината, до която разбираме тази единствена истина за нашия произход, може да определи духовната сила на целия ни живот. Когато разберем, че имаме нашето начало в Бог и че Той ни е направил за Своите цели, ние сме принудени да се върнем при Него. Истината за нашето начало е също началото на цялата истина. Тъй като Той ни е направил, ние сме Негови. Следователно, Неговата цел и Неговият план трябва да ни водят.
Ако Бог ни е направил, тогава ние не можем повече да претендираме да сме центърът на вселената. Той е центърът. Исус е Алфата и Омегата, Началото и Краят. Той е Аз Съм. Всичко ще бъде събрано в Него. Точно както всеки компас сочи към магнетичния север, всичко друго накрая ще сочи към Него, магнетичния полюс на истината. С този полюс на истината в нашите сърца ние имаме основа за всяко решение за това,каква е Неговата воля. Всичко идва от Него и всичко ще се върне при Него. Това е нашата съдба и целта на нашия живот – да се върнем при Този, Който ни е направил, и да Му служим във всичко.
Важността на всяко начало се подразбира също чрез Него. Това, как започваме нашия ден, вероятно ще определи и неговите качества. Това,  как започваме нашите бракове, ще има много общо с качеството на браковете ни. Това, как започваме работата си, служението си или всяко друго начинание, ще определи тяхната основа. Това, как нещо е започнато, често е основният фактор в качеството на това, как е свършено. Проекти, започнати импулсивно, са просто точно толкова лесно и бързо изоставяни. За  всеки значителен проект, който е осъществен, трябва да бъде положена голяма грижа, докато се полага основата.
Основата е единствената част на всяко здание, която се използва всеки ден. Ако тя се срути, останалата част от сградата ще се срути. Апостол Павел написа в 1 Коринтяни 3:11, „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.” Да познаваме Исус и да пребъдваме в Него, е основата на нашия духовен живот. Ние можем да градим много неща върху тази основа и можем да научим много велики истини за Неговите пътища и Неговите цели. Можем да вършим велики неща за Него, но да идваме при Него всеки ден и да вършим всичко, което вършим, с Него, вместо просто за Него, е съществено, ако ще даваме духовен плод. Павел също писа в Ефесяни 1:9-10:
Той ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христос всичко - това, което в небесата, и това, което е на земята.
Крайната цел на Бог е всичко да бъде събрано в Неговия Син. Ако не държим крайната цел на Бог като фокуса на нашия живот, и да сме уверени, че всичко, което правим, е основано в Него, ние постоянно ще бъдем разсейвани от по-малките цели на Бог. Мнозина са отвличани от Реката на Живота от малките притоци, които я подхранват. Ако искате да стоите в Реката, дръжте фокуса си на Исус във всичко. Никоя друга основа не може да бъде положена, която да устои.
 -----------------------------------------------------------Днешното слово е извадка от книгата на Рик Джойнър, Петдесет дни за трайно видение. Няма толкова вълнуващо, толкова благородно или толкова задоволяващо търсене на човешката душа, колкото е истинският християнски живот. Той е най-възвишената цел и същността на това, за което беше създаден човекът. Това слово е карта, която да ви помогне в славното пътуане към крайното изпълнение, което може да бъде постигнато в този живот – изпълнението на вашата цел в Христос.----------------------------------------------------